— Тайната е, че е италианка, Филип — каза Лора. — Едва ли сух британец като теб, без никакви кулинарни умения, може да се сравнява с нея.
Филип отвърна със смях. После отново отпи от кафето и млясна.
— Е — настоя Лора. — Какво ще кажеш за вестниците?
— Не съм сигурен дали през 1851 година в Оксфорд е излизал вестник.
— Трябва да е излизал. Това градче е изградено върху хартия.
— Да, но книги, Лора, книги. На вестниците сигурно са гледали с лошо око.
— Университетът може би. Но тук са живели и други хора, също както сега — възрази тя.
— Добре де — отвърна Филип. — Можем да проверим това в библиотеката. В сектора за местна история. Ако някой е отразил убийствата по онова време, информацията ще е там, вероятно на микро-фиш.
— Страхотно. Да тръгваме тогава — каза Лора и стана, без да обръща внимание на протестите му. — За бога, прелей си го това кафе в пластмасова чаша. Едва ли е чак толкова специално. И вземи си избърши устата!
Оказа се, че през 1851 година в Оксфорд е имало три вестника. „Джаксънс Оксфорд Джърнъл“ беше най-популярният и най-старият, издаван от 1753 година. Другите два, „Оксфорд Юнивърсити Хералд“ и „Оксфорд Кроникъл“, бяха сравнително по-нови.
— Май не беше съвсем прав. Имало е не един, а три вестника — отбеляза Лора.
— Приемам критиката.
— Как да стигнем до архивите?
— Да проверим първо в каталога — отвърна Филип и отиде с курсора на мишката в основното меню. — Всичко в каталога е по десетилетия. После трябва да търсим по имената на вестниците.
След още няколко кликвания с мишката отвориха файла за 1850 — 1860 година. После на екрана се появи и каталогът на вестниците.
— А сега ще търсим с ключови думи — каза Филип. — Не разполагаш с имена, нали?
Лора поклати глава.
— Е, така ще е по-трудно. Да пробваме първо с „убийство“ и да видим какво ще излезе.
Появиха се 1819 записа. Лора изпъшка.
— Не бъди толкова нетърпелива — каза Филип. — Ще конкретизираме търсенето.
— Напиши „сериен убиец“.
— Този израз тогава не е съществувал.
Лора се помъчи да си спомни какво беше чела преди два дни.
— В сайта, за който ти споменах, се говореше за три жени, убити и обезобразени през лятото на 1851 година.
— Добре, да пробваме с „млада жена“.
Филип натисна „enter“ и на екрана се появи нова информация.
— Триста четиридесет и два записа, съдържащи думите „убийство“ и „млада жена“. По-добре е, но не съвсем.
— Добре, стесни го още с „обезобразена“. Това със сигурност ще намали бройката.
Филип написа думата и списъкът отново се смени. Този път имаше седемнадесет записа, в които фигурираха думите „убийство“, „млада жена“ и „обезобразена“.
— Е, това вече е друго — каза Лора.
Информацията беше на микрофиш. Филип записа каталожните номера се наредиха на опашката пред бюрото на един библиотекар с доста измъчен вид. Отне им двадесет минути да намерят лентите, да се научат да боравят с машината и да сложат първата ролка.
Започнаха с една статия от „Джаксънс Оксфорд Джърнъл“ от 16 юни 1851 година. Но в нея нямаше много подробности.
Следващата статия беше от „Оксфорд Кроникъл“ от 18 юни. Отразяваше същата история, но малко по-детайлно. В нея се казваше, че жената е намерена „в необлечено състояние“ в една плевня в Хедингтън и че е умряла от нанесените й рани с нож, а тялото й било „ужасно обезобразено“.
Другите три статии бяха и от трите вестника, всичките от един и същ ден, 24 юни. В тях се говореше за второ убийство, при което убиецът имал малко по-различен метод на действие. Млада двойка била намерена мъртва на едно поле на север от града. Били оставени голи, а тялото на жената, според „Оксфорд Юнивърсити Хералд“, било „жестоко обезобразено“.
След третото убийство на 9 юли това беше станало главното събитие в града от години; статиите бяха обширни и навсякъде, а сдържаният журналистически стил беше подплатен на места с нехарактерна за времето свръхемоционалност. Уводната статия на „Оксфорд Кроникъл“ от 10 юли гласеше:
„След съобщението вчера за поредното ужасяващо убийство, този път на млада жена, намерена в околностите на Форест Хил, по пътя за Лондон, нарастват страховете, че полициятаа е изправена пред невиждани досега трудности да разкрие мотивите, стоящи зад поредидата зверски убийства, започнали със смъртта на една млада жена на 16 юни и потопили града и околностите му в кръв. Макар да приветстваме неуморните усилия на полицаите, които водят разследването, смятаме за наш дълг да изразим естествената загриженост и безпокойство на всички жители на Оксфорд. Полицията, разбира се, е обърнала внимание, че убитите са все млади хора, като най-възрастната жертва е на двадесет и една години, а в единия случай дори става въпрос за млада двойка, която е била без придружител и се е срещала тайно. Публично достояние е също и фактът, че при този втори случай, при който младежът е бил студент в университета, тялото на мъжа не е докоснато след убийството, докато тялото на нещастната млада жена, както и при всички други случаи, е било жестоко обезобразено, след като е била убита с нож.