И като се обърна към Кендикот, добави:
— Сър, в момента двадесет и двама полицаи и четиридесет и трима души помощен персонал работят по случая. Разнищваме всяка улика, проследяваме всяка евентуална връзка, разпитваме всевъзможни хора относно тези убийства. След четири трупа за два дни — последното убийство беше преди седем дена. Това ни даде малко време да си поемем дъх, но въпреки всичко, което казах, сме изправени пред един много вещ и много… професионален убиец.
Кендикот само кимна уморено.
— Сър, ако позволите… — обърна се Лангам към Мънро, сякаш той беше единственият в стаята. — Имаме нещо ново от лабораторията.
И подаде на Мънро лист.
— Един от хората ми намери следа от кръв в спалнята на горния етаж в къщата до реката, мястото на второто убийство. Не съвпада с тази на жертвата или другите членове на семейството.
Мънро се загледа в разпечатката на ДНК анализа.
— За съжаление не съвпада и с никое ДНК от базата данни — допълни Лангам.
— Е, това вече е нещо — отбеляза Кендикот и студените му очи светнаха. — Предполагам, че екипът ви е отново на мястото и преглежда най-щателно всеки сантиметър?
— Естествено, сър — отвърна Лангам.
— Това е добра новина, Марк — каза Мънро. — Но щом няма съвпадение в базата данни, значи никога не е вкарван в системата, не е работил държавна работа, не е бил в армията. Не е нужно да ти казвам, че ни трябва всичко, което открият твоите хора, каквото и да е.
На вратата се почука и влезе един млад полицай, преди Мънро да успее да каже нещо.
— Извинете за прекъсването, сър — каза той на Мънро, сякаш другите не бяха там. — Но сметнах, че е твърде важно, за да чака.
— Казвай тогава, Грийн. Кое не може да почака?
— Ами, става въпрос за следното, сър. Последните два дни почти не правя друго, освен да преравям базите данни, и… получих разрешение от университета да вляза в тяхната система. Не беше лесно, но… мисля, че си заслужаваше.
Той подаде на Мънро два листа, плътно изписани.
— От факултета по психология е — добави Грийн. — Списък на четиридесет и седем студентки, които са присъствали на така наречените „Проби“, явно някакви психологически и физически тестове, проведени една седмица преди началото на учебната година, тоест в края на миналия септември. И трите мъртви момичета са в списъка, сър.
На път за изхода Мънро мина покрай кабинета на един от най-добрите си служители, инспектор Джошуа Роджърс, който стоеше на вратата с някакво младо момиче.
— Благодаря, госпожице Ингам — чу го да казва Мънро. — Ще ви се обадим. Един от хората ми ще ви изпрати. Има кой да ви откара вкъщи, нали?
Момичето кимна, бутна двойната врата и тръгна към стълбите.
Мънро вдигна вежди.
— Мариан Ингам — обясни Роджърс. — Студентка от „Сейнт Джонс“. Намерила това изящно произведение на изкуството в пощенската си кутия в колежа.
Мънро погледна снимката и се намръщи.
— Знае ли кой го е направил?
— Не е сигурна. И е много уплашена. Цяла седмица събирала кураж, за да дойде при нас. Но подозира един свой колега, някой си Ръсел Кънингам.
— Провери случая и незабавно ми съобщи какво си открил. Отивам си вкъщи.
Мобилният на Мънро звънна, докато той спираше на алеята пред дома си.
— Реших, че ще искате да го видите веднага — каза Роджърс.
Мънро изгаси двигателя и взе телефона от поставката. На екрана се появи снимката на млад мъж. Беше удивително красив, с дълги руси къдрици, фини вежди и изящна уста.
— Има вид, сър.
На мястото на снимката се появи бавно изнизващ се текст.
„Богато хлапе. Таткото притежава верига хотели. Изключен от «Даунсайд» на шестнадесет. Не можах да разбера защо. Семейството успяло да убеди колежа да не раздухва историята. Вероятно бащата е вкарал сина си в Оксфорд — библиотеката «Кънингам» в «Модлин» е била завършена миналата година, шест месеца преди да се появи момчето. Има и още. Две подадени жалби за сексуален тормоз от служителки в един от хотелите в Лондон, собственост на семейството, където Ръсел е карал стаж. Първата, когато бил на седемнадесет, а втората е от миналата година. Не са повдигани обвинения, няма дела. Момичетата вече не работят там“.
На екрана бяха изписани точните дати, места и имена.
— Добра работа, Джош — каза Мънро. — Кендикот още ли е там с онзи идиот от пресцентъра?
— Не, тръгнаха си веднага след вас.
— Добре. За момента си трай за тези неща, но утре рано сутринта ме чакай пред факултета по психология на Саут Паркс Роуд. Поговори с Грийн, ако е още там. Кажи му да те запознае със ситуацията.