Но въпреки гнева си Уикинс не беше сигурен как да постъпи. Исак Нютон беше в ръцете му. Едно мръдване на шпагата — и той щеше да се прости с живота си, а кръвта му да обагри пода. Но не това беше целта им. Въпреки омразата, която Уикинс изпитваше сега към Лукасовия професор, той не беше убиец. И точно тогава забеляза сферата. Грабна я с лявата си ръка и я пъхна в туниката си. После изправи Нютон на крака и без да маха острието от гърлото му, заотстъпва към останалите. Но понеже не виждаше къде върви, се спъна в един от масивните свещници и падна.
Нютон се хвърли към шпагата му. След миг оръжието беше в ръката му и той се огледа да види какво става. Очите му горяха, сетивата му бяха изострени, а инстинктът му за съхранение го зареждаше със сила.
На няколко стъпки от него Бойл беше хванал брат си за гърлото и го бе притиснал до стената. До него, задъхан от ярост, Никола Фатио дю Дуйли беше замръзнал на сантиметри от върха на шпагата на Хук.
— Джеймс, Джеймс… как можа? — въздъхна Бойл съкрушено.
— Големият ми брат Робърт — отвърна с ехидна усмивка Джеймс. — Робърт, винаги си се приемал като мой баща… спести ми нравоученията. Нямам нужда от тях.
— Но защо? — прошепна Бойл. — Защо?
— Нима не знаеш, Робърт? Наистина ли? Не знаеш?
Бойл бавно поклати глава.
— Къде другаде можех да отида, скъпи братко? Как можех да се съревновавам с теб? Хвърляш толкова дълга сянка.
Бойл трепна, усетил върха на острието в тила си.
— Хвърли шпагата — изсъска Нютон. — Веднага.
Бойл се подчини и се обърна. Дю Дуйли и Джеймс Бойл все още бяха на мушката на нетрепващата рапира на Хук, а Уикинс — тъкмо се изправяше — се хвърли напред и грабна шпагата на Бойл от земята.
— Още една крачка и ще го разпоря! — извика Нютон.
Уикинс не спря.
— Говоря сериозно — каза Нютон и натисна. По острието потече кръв.
Уикинс спря и викна:
— Ще гориш в ада за това!
— Грешиш, стари ми приятелю — отвърна Нютон спокойно. — Господ знае, че мотивите ми са искрени.
И като пое дълбоко дъх, добави:
— А сега ми дай сферата.
Уикинс не помръдна.
— Дай ми сферата.
— Недей, Джон — изпъшка Бойл.
— Не обръщай внимание на този стар глупак. Дай ми сферата. Веднага. Дай ми я или, кълна се, ще го убия — извика Нютон.
Уикинс бавно пъхна ръка под дрехата си и пръстите му обхванаха кълбото.
— Не! Недей! — примоли се Бойл. — По-добре да умра…
Уикинс извади рубиновата сфера. В този момент Хук, който досега вардеше Фатио и Джеймс Бойл, изведнъж насочи шпагата си към Нютон. Той долови движението с периферното си зрение и за миг се разсея. Това беше достатъчно. Робърт Бойл впи зъби в ръката на Нютон и той изпищя, но някак си успя да задържи шпагата.
Изруга, извърна се и замахна към рамото на Хук. После изчезна в тъмния коридор.
Уикинс понечи да хукне след него, но Бойл го спря.
— Джон, Джон, остави го. Бездруго няма да го намериш в лабиринта. Трябва да приберем това, което остана, сферата и документите.
Гласът му бе уморен и непоносимо тъжен.
— Аз трябва да разплета тази ужасна паяжина — продължи той, — а ти да подсигуриш бъдещето. Когато излезем горе, вземи най-бързия кон и го пришпори до Кембридж. Гледай да стигнеш там преди Нютон. И изгори всичко.
ОКСФОРД: 29 МАРТ, 21:05
Когато се прибраха, Филип сложи чайника да заври, а Лора се качи горе да си облече вълнената жилетка. След няколко минути вече седяха в дневната — огънят в камината тъкмо се разгаряше.
— Ако питаш мен — каза Филип и отпи от горещия чай, — няма начин изчезването на Лайтман да е свързано с убийствата. Просто е съвпадение.
— Аз също не виждам как може да са свързани… но всичко е… толкова… странно.
Филип сви рамене.
— Когато ходи при него, стори ли ти се болен или притеснен от нещо? Може ли да е превъртял?
Лора поклати глава.
— Страдаше ли от депресия?
— Не знам. През последните години съм го виждала само няколко пъти. Изглеждаше ми съвсем добре. Защо питаш? Смяташ, че просто е зарязал колата си и е отпрашил нанякъде ли?
— Случва се.
— Да, чувала съм. Но Лайтман?
— Мислиш, че са го отвлекли?
— Не знам, Филип. Но дори да е така… — Лора вдигна поглед от чашата с чай.
— Мисля, че скоро ще разберем. Полицията няма да остави този случай да се потули. Лайтман е величие в Оксфорд и един от най-заможните хора в Англия.
После вдигна DVD-то, което бяха взели от клетка номер 14, и каза:
— Е, ще го гледаме ли?
Отначало имаше няколко секунди пращене, след което на екрана се появи Чарли Тъкър, седнал в един стол и вперил поглед директно в камерата. Зад гърба му се виждаха лавици с книги, а на земята до стола — пепелник. Тъкмо си дръпваше от цигарата. По всичко личеше, че това е автозапис — камерата не го хващаше под добър ъгъл, а и осветлението беше зле.