— Здравей, Лора. Е, поне се надявам ти да гледаш този запис — каза образът от екрана с кратка неспокойна усмивка към камерата. — Когато гледаш това, аз ще съм или мъртъв, или някъде в чужбина.
Стомахът й се сви на топка.
— Фактът е — продължи Чарли, — че животът ми е в опасност. Нямам много време за обяснения, а имам толкова много за казване. Не искам да те излагам на опасност, но когато дойде при мен онзи ден… ами, усетих, че и без това вече си затънала до гуша, затова…
— Добре, откъде да започна? Хм… Добре. Щом гледаш това, очевидно си намерила клетка 14 на гара „Падингтън“ и разполагаш с текста на Нютон. Предполагам си се питала как съм могъл да се снабдя с подобно нещо? Истината е, че известно време бях замесен с хората, за които ти споменах, нали се сещаш, окултистите… Говоря в минало време, защото се надявам, че съм се измъкнал. Нали разбираш, бях въвлечен в тази група по принуда. Те разполагаха с уличаващи доказателства за моята политическа дейност през осемдесетте години, а както знаеш, държавата не забравя лесно, особено що се отнася до нещата, с които се занимавах аз. — Чарли се усмихна съзаклятнически. — Както и да е духнах, когато разбрах какво всъщност са намислили тези хора. Не исках да съм част от това.
Цигарата беше изгоряла до филтъра и той извади друга, запали я от фаса на предишната, дръпна дълбоко и издиша кълбо дим.
— Виж сега — продължи Чарли и се размърда. — Сигурно дотук нищо не разбра. Ще започна от самото начало.
И се изкашля.
— Да се върнем хиляда и шестстотин години назад в историята до времето на Александрийската библиотека. Тогава главен библиотекар и същевременно велик учен била една жена, Хипатия. Била страхотна: не само била сред най-ерудираните и начетени хора на своето време, но и разбунила много духове, като отричала голяма част от младото тогава християнство, което по това време набирало сили по света. Смятали я за еретичка и в крайна сметка била одрана жива от тълпа надъхани християни.
Чарли се усмихна ехидно.
— Хипатия била адепт на окултизма. Ако беше живяла хилядолетие по-късно, щяха да я наричат бяла вещица. Тя съхранявала едни от най-важните артефакти, познати на човешката цивилизация. В библиотеката пазела редки ръкописи по всевъзможни въпроси на окултизма, както на бялата, така и на черната магия, а така също притежавала и двете най-големи алхимични ценности, познати на човечеството: Изумрудения скрижал и рубиновата сфера.
— За Изумрудения скрижал всички знаят, разбира се — продължи той. — Той се е превърнал през вековете в крайъгълен камък на алхимичната практика. За алхимиците е нещо като „наръчник“ в тяхната работа. По-малко позната е рубиновата сфера. Слухове за тази вещ се носят в света на херметизма още от времето на Хипатия, но малко хора са я виждали, а още по-малко имат представа каква сила притежава.
— В нощта, когато Александрийската библиотека била унищожена, 13 март 415 година, Хипатия се погрижила Изумруденият скрижал да бъде изнесен от града и пренесен до Европа, където векове наред бил пазен от поколения алхимици. Междувременно тя скрила рубиновата сфера на тайно място в основите на библиотеката. Година по-късно баща й, Теон, взел безценната вещ и я донесъл в Англия. Тук се срещнал с водачите на малка група адепти, които наричали себе си Пазителите и черпели своите тайни от Древен Египет и от първите алхимици. Хипатия и баща й били добре запознати с дейността и ритуалите на тези хора. Пазителите скрили сферата в тайно хранилище, до което се стигало само по подземен лабиринт. Построили го близо до своето обичайно място за срещи и се погрижили през лабиринта да могат да минат само онези, които притежават тайното познание, необходимо за успешното преминаване на поредица изпитания. Почти хиляда години по-късно на същото място се появил град Оксфорд… Рубиновата сфера останала скрита до седемнадесети век, когато Кристофър Рен бил нает да построи Шелдънския театър.
Той открил лабиринта, но не задълбал по-нататък. Две десетилетия по-късно обаче Исак Нютон, може би най-великият алхимик, и то не само на своето време, се натъкнал на важен документ с кодирани инструкции как да се намери сферата, който преди това бил в ръцете на друг алхимик, живял два века преди него, а именно Джордж Рипли. — Чарли се облегна в стола и издуха струя дим към камерата. — Това било почти катастрофално. Сферата притежава истинска огромна сила, а Нютон бил гений, обсебен от мисълта да разкрие тайните на вселената на всяка цена. Като имал сферата, той имал шанс да осъществи мечтите си.