Филип се извърна към Лора и въпросително повдигна вежди.
— Какво означава това, по дяволите? — възкликна Лора.
— Това е личният ключ, за който говори Чарли. Отговорът е нещо очевидно само за теб, мамо — каза Джо.
— Вие с Чарли… — почна Филип.
— Глупости.
— Е, само попитах…
— Сигурно има предвид срещата ни в Ню Йорк — каза Лора. — Само тогава съм го виждала вечер през последните двадесет години. Срещнахме се в „Харис Грил“ на Трийсет и четвърта улица.
Замълча и погледна към екрана, опитваше се да си спомни въпросната вечер.
— Имаше ли нещо по-особено тогава? — попита Филип.
— Крем карамелът беше страхотен.
— Да опитаме тогава — предложи Джо. Филип написа „крем карамел“. Екранът за миг
остана празен, след което се появи ново съобщение:
БЛИЗКО, НО НЕ ТОЧНО. ОСТАВАТ ТИ ОЩЕ ДВА ОПИТА
— По дяволите! — възкликна Филип.
— Сега какво? Мислех, че е това — каза Лора и се обърна към дъщеря си.
Джо сви рамене.
— Твърде лесно е, явно.
После придърпа един стол, седна до Филип и каза:
— Значи така. Имаме само още два шанса. Така че по-добре да не бързаме.
— Но това е неразрешимо — каза Лора. — Отговорът може да е всякакъв.
— Да, но в случая става въпрос за нещо лично, мамо, нещо, за което би трябвало да се сетиш веднага.
— Точно затова предположих, че ще е крем карамелът, Джо, но…
— Добре — намеси се Филип. — Дайте да помислим. Чарли казва, че е нещо, което ти е харесало онази вечер. Какво друго може да има предвид? Сигурна ли си, че става въпрос за вечерта в Ню Йорк?
— Откъде мога да знам, за бога? — отвърна Лора отчаяно.
— Мисля, че си на прав път — каза Джо. — Чарли що го казва: „близко“. Значи сигурно става въпрос за вечерта в ресторанта. Но отговорът може да е само „крем“ или само „карамел“, или… нещо друго. И тримата замълчаха. Джо потъна в мисли. Лора прокарваше пръсти през косата си, загледана в екрана.
— Мисля, че си права, Джо — каза Филип накрая. — Може да е всичко, но Чарли ти даде ориентир след първия опит, Лора. Може би ни трябва повече информация.
— Така е, но тогава ще ни остане само един опит.
— Имаш ли по-добра идея?
— Чакайте малко — каза изведнъж Лора. — Ако се провалим и трите пъти, не може ли просто да извадим диска, после пак да го сложим и да почнем отначало?
— Съмнявам се. Сигурна съм, че ще се самоизтрие — каза Джо. — Или пък ще се самоунищожи, като в „Мисията невъзможна“!
— Мамка му!
— Но мисля, че татко е прав. Ако не получим още информация, има да гадаем цяла нощ. Нека да пробваме с нещо и да се надяваме на късмет.
— Не ми звучи много научно — отбеляза Филип.
— Какво ще кажете само за „карамел“? — предложи Джо.
Лора сви рамене.
— Може.
Филип въведе думата. След миг на екрана се появи ново съобщение:
СМАЗВАШ МЕ, ЛОРА. МИСЛЕХ, ЧЕ ЩЕ ТИ Е ЛЕСНО! САМО ПЕТ БУКВИ Е, СКЪПА
— По дяволите! — възкликна Лора. После изведнъж плесна с ръце.
— Ами да, разбира се! Това е!
— Какво?
— Сетих се. Тъкмо щяхме да ядем десерта и в ресторанта пуснаха „Brown sugar“ на „Стоунс“. Чарли се пошегува за съвпадението: карамел — кафява захар, загряваш ли?
Наведе се над рамото на Филип и посегна към клавиатурата.
— Чакай, Лора — каза Филип. — Какво ще напишеш?
— Пет букви, разбира се, както каза Чарли. Трябва да е „STONE“, какво друго? Камък. Нали за това е цялата история? Нали това иска Орденът на Черния сфинкс? Нали това се е опитал да получи Нютон?
И преди Филип и Джо да успеят да кажат нещо, написа петте букви и натисна „enter“. Този път екранът стана черен. После изведнъж се появи думата „ПОЗДРАВЛЕНИЯ“.
Лора въздъхна облекчено. После отново натисна „enter“ и на екрана се появи по-сложно съобщение, състоящо се от ред думи, последван от множество цифри:
ЧЕРНО, БЯЛО, ЖЪЛТО, ЧЕРВЕНО, НЮ ЙОРК
3.5, 12, 67498763258997, 86746496688598, 97684795900082, 08736047437980, 73849096006064, 87474877345985, 47932768480950
Под тези цифри имаше текстов блок, съставен от стотици слети букви.
— Това ли е всичко? — попита Филип и заскролира надолу, но нямаше нищо друго.
— Знаеш ли, твоят приятел Чарли Тъкър е малко нещо като легенда в Математическия факултет — каза Джо и направи жест на Филип да й отстъпи мястото си.
Лора погледна дъщеря си.
— Е, не беше много далеч от истината, като се нарече в записа „гений“.
— На мен ли го казваш? Професор Норингтън, води ни теория на множествата, го помни още от времето, когато е започнал да преподава в Оксфорд. Преди да стане преподавател, Норингтън е работил в ЦРУ и МИ-6 като разбивач на кодове. Та той твърди, че Чарли бил единственият математик, когото познавал, способен да създаде кодове, които дори той, Норингтън, не можел да разбие.