— Добре, но Чарли все пак иска да получим тази информация, нали?
— Разбира се — отвърна Джо. — Но това е било в кръвта му, не е можел да я даде просто ей така.
— Супер — отвърна Лора, отиде до дивана и се тръшна на него.
— Но за късмет — продължи Джо — вие познавате още един гений… всъщност генийка първокурсничка, която тъкмо учи теория на множествата, доста полезен предмет при разбиване на кодове.
После щракна с пръсти, загледа се в екрана и добави:
— Освен това обожавам предизвикателствата.
ОКСФОРД: 30 МАРТ, РАНО СУТРИНТА
— Мамо… мамо, събуди се.
Лора отвори очи. Джо се бе навела над нея. Лора въздъхна и се надигна. Беше заспала на дивана.
— Господи, колко е часът?
— Четири и петнайсет.
— Къде е Филип?
— Тук съм — каза той от вратата. Носеше поднос. — Мисля, че всички имаме нужда от това.
Остави кафетата на ниската холна масичка пред дивана и добави:
— Джо поне със сигурност. Ти проспа целия екшън.
Усмихна се на Джо и гордо каза:
— Дъщеря ни разби кода на Чарли.
— Е, само част — поправи го Джо.
Лора изведнъж се оживи, вече беше съвсем будна. Грабна едното кафе, седна на дивана и каза:
— Започни от самото начало и говори бавно.
Джо държеше някакви листове.
— Отначало опитах какво ли не — започна тя, — но нищо не излизаше. При този вид дейност трябва да експериментираш, няма друг начин. После се замислих за това, което Чарли каза за рубиновата сфера. Той спомена скиталата и изведнъж ми хрумна, че кодът, който е използвал, също е скитала. Другото, което ме наведе в тази посока, беше числото 3.5 след поредицата от цветове. А после и онзи масив цифри. Седем реда от по четиринадесет привидно случайни цифри. Реших, че сигурно има някаква комбинация, някаква поредица цифри, която е като ключ към цялото множество. Разпечатах цифрите. После направих тръба от хартия с диаметър точно 3.5 сантиметра.
— И цифрите паснаха?
— Не.
— Тогава какво?
— Не беше толкова просто. За момент се обърках. Но после отново погледнах съобщението. След 3.5 имаше 12 и Ню Йорк. Реших, че „Ню Йорк“ има някаква връзка с посещението на Чарли там и може би ще влезе в употреба по-късно.
— И тогава — намеси се Филип — Джо прояви истински гений.
Джо се усмихна на баща си.
— Ласкателството е полезен похват, татко, но като се замисля, решението е било направо очевидно. „Ню Йорк“ е шрифт. Просто трябваше да разпечатам цифрите в шрифт „Ню Йорк“, размер 12.
— И тогава се получи? — попита Лора.
— Като по вода.
— Значи имаме още една скитала.
— Да, но проблемът беше, че пак имах същите деветдесет и осем цифри: седем реда по четиринадесет символа. Опитах да открия някакви очевидни шаблони, нали се сещаш, например поредни цифри или комбинации, нещо явно, но не излезе нищо.
— И какво направи тогава? — попита Лора.
— Загубих цял час да търся връзка между числата, примерно да ги удвоявам, 3.5,7,14 и така нататък, сигурна съм, че Чарли го е направил нарочно, за заблуда. Но след като разбрах, че това няма да ме доведе доникъде, се замислих за другата част на съобщението — цветовете. Там вече ми помогна татко.
— Бива ме не само да правя кафе — каза Филип.
— Радвам се да го чуя, защото специално това кафе е ужасно — отвърна Лора и направи гримаса. — Шегувам се. Продължавай.
— Татко беше на компютъра и се опитваше да намери информация за алхимичните неща, които описва Чарли, а аз бях на масата и работех с добрите стари надеждни средства лист и химикал.
— По една щастлива случайност тъкмо когато Джо зацикли, аз открих нещо за Изумрудения скрижал и за това, което алхимиците са се опитвали да направят с инструкциите от него. За рубиновата сфера няма абсолютно нищо в Мрежата, но това можеше да се очаква.
— Хайде де, кажи ми, какво откри? — попита Лора нетърпеливо.
— Доста налудничави неща всъщност — отвърна Филип. — При работата на алхимиците е нямало никаква последователност, никаква приемственост. Всичките са били маниаци на тема секретност. Сега разбирам защо Чарли е бил привлечен от този свят. Там всичко е ставало с кодове и тайни езици, всеки алхимик е пазел откритията си от останалите. Определено не са си падали по съвместната работа и всеки е тълкувал откритията си по различен начин. Много често описанието, оставено от един алхимик относно дадено откритие, напълно противоречи на описанието на друг алхимик за същото откритие. Въпреки това — Филип се прозя и разтърка очи — има няколко общи неща. Първо, те всички са започвали експериментите си с набор от прости химични елементи, които забърквали и нагорещявали, за да видят какво ще стане. Второ, почти всички алхимици са използвали текста от Изумрудения скрижал като основен източник на информация, взимали са от него нещо като „рецепти“. С малки изключения всички описват един и същ резултат при нагряване на сместа, а именно, че променя цвета си. Последователността на цветовете винаги била една и съща: сместа бивала първо черна, после ставала бяла, след това жълта и накрая червена.