— Така било значи.
— Точно така — каза Филип.
— Но и тази информация не ми помогна много — каза Джо с усмивка. — Освен, че ме накара да се съсредоточа върху цветовете в съобщението на Чарли и върху евентуалната им връзка с цифрите, защото той очевидно ги беше обвързал по някакъв начин. При криптоанализа нищо не се прави случайно, а Чарли е… бил е… майстор.
— И какво направи?
— Нищо особено — каза Джо. — Просто изведнъж го видях.
— Какво видя?
— Цифрите 5,5,6,3 в една от колоните на скиталата.
— Думата „черно“ е с пет букви, бяло — пет, и така нататък. Това ли имаш предвид? — попита Лора.
— Точно това. А то, мамо, се нарича „ключ“.
— Е, благодаря ти, Джо. И аз имам някакво ниво на интелигентност.
— Текстовият масив е всъщност поредица инструкции — намеси се Филип. — Ето разпечатката.
ПРЕДИ ВСИЧКО ИЗПОЛЗВАЙ СЪЩИЯ КЛЮЧ ДА ДЕШИФРИРАШ ДОКУМЕНТА НА НЮТОН. ИЗТЪЛКУВАЙ ЗАКЛИНАНИЕТО — МОЖЕ ДА ТЕ ЗАИНТЕРЕСУВА. ЧЕРТЕЖЪТ ПОКАЗВА ЛАБИРИНТА ПОД БОДЛЕАНСКАТА БИБЛИОТЕКА. ВЛИЗА СЕ ОТКЪМ ТРИЛ МИЛ СТРИЙМ, ВРАТАТА Е В СТЕНАТА ШЕСТДЕСЕТ И ТРИ СТЪПКИ НАВЪТРЕ ОТ ЗАПАДНИЯ ВХОД. В КРАЯ НА СТРАНИЦАТА ИМА ВАЖЕН ЦИТАТ: ЩЕ ТИ ТРЯБВА ПО-КЪСНО. УСПЕХ!
— Браво, Джо! — възкликна Лора. — Сега е мой ред! — Тя скочи от дивана. — Документът на Нютон. Филип, подай ми го, ако обичаш. И ми донеси цялата кана с това твое прекрасно кафе.
Лора разгъна листа на масата в дневната. Чарли беше използвал цветен принтер с висока резолюция и на копието се виждаше всяка чертичка и гънка на оригинала. Фонът беше в цвят тъмна охра, а буквите — в различни нюанси на сивото. Лора прецени, че Нютон не е написал текста наведнъж, а го е дописвал с различни мастила дълго време. По краищата на листа имаше скицирани диаграми и образи, символи и формули. Какво ли означаваше овнешката глава… и един символ на слънцето… и няколко гръцки букви?
Най-отгоре беше написано: PRINCIPIA CHEMICUM от Исакус Нютонус, следваха два реда на латински.
— Подзаглавието е единственото смислено нещо в целия текст, поне на пръв поглед — каза Лора и опря лакти на масата. — Прочетох го още в колата, докато се връщахме от Лондон.
— Смислено ли? — почти в един глас възкликнаха Филип и Джо.
— Господи, къде сте учили вие двамата? Тук пише:
„От ръкописа на адепта Рипли, допълнен от моите собствени изследвания и експерименти. Преведен от оригиналния египетски текст“.
Останалата част от страницата беше разделена на две почти равни половини. Първата се състоеше от текст, подобен на този в DVD-то на Чарли. Под него имаше груб чертеж, изобразяващ преплетени линии, нещо като лабиринт от коридори. В основата на чертежа няколко линии се простираха почти до края на страницата, а до него имаше едно изречение на латински:
ALUMNUS AMAS SEMPER UNICUM TUA DEUS
— Пак си ти, мамо — каза Джо уморено.
— Хм, наистина малко странно изречение. Буквално се превежда: „Ученико, обичай винаги… единствено може би… твоя… бог“, което е доста тромаво, затова мисля, че ще звучи по-добре горе-долу така: „Адепте“, да, адепт определено е по-добре за alumnus … „Адепте, винаги обичай своя бог“.
— „Адепте, винаги обичай своя бог“? Звучи някак… като завет. Нещо като подпис или завършек на документ? — обади се Филип.
— Би могло. Може да е нещо като обща фраза за алхимиците, подобно на „Бог да е с теб“ или „С най-добри пожелания“, нещо такова. — Лора сви рамене. — Но май не ни помага много. Дай да видим първо какво ще излезе от този текст, като ползваме ключа.
— Пет пет шест три — каза Джо. — Значи петата буква, десетата, шестнадесетата, деветнадесетата.
Докато минаваха по този начин през текста, Филип записваше на чисто всяка нова буква и след няколко минути извадиха девет реда букви от общия масив.
— Пак е на латински — отбеляза Лора. — Мога да преведа първите няколко думи, но няма интервали.
След двадесет минути съвместни усилия успяха да обособят съответните думи от безкрайния наниз букви, след което Лора ги преведе и ги написа на чисто върху нов лист хартия: