Ти си Меркурий могъщото цвете, ти си най-достоен от всички; ти си творецът на Слънцето, Луната и Марс, ти си обитател на Сатурн и създател на Венера, ти си император, принц и най-велик сред кралете, ти си баща на огледалото и създател на светлината. Ти си най-извисен и най-красив. Слава на теб.
Слава на теб. Дарителю на истината.
Ние те търсим, ние те молим, ние те приветстваме.
— Тъпотии — изсумтя Филип.
— Може би. Но очевидно е някакво заклинание. Може би именно него използва Орденът на Черния сфинкс, за да призове Рогатия.
— И именно от него има нужда съвременният Орден, за да изпълни ритуала.
— А Чарли им го е дал в променена форма — каза Филип.
— Защо си е правил труда да го променя, щом всичко това са пълни глупости? — попита Джо.
— Защото вярва в тях. Така и не успях да разбера как е възможно толкова интелигентен човек да бъде обсебен от тези неща, но това е положението. За Чарли това заклинание е истинско средство за призоваване на Дявола, както смятат и членовете на Ордена. Нютон също е вярвал в това, но той пък е живял в съвсем друга епоха, когато заклинанията и магиите са се приемали, както ние сега приемаме научните принципи.
— Да вярват и в Неси, ако щат — каза Филип. — Но ние трябва да направим всичко по силите си, за да ги спрем да убиват. А имаме само дванадесет часа преди следващото убийство.
Лора посочи чертежа и каза:
— Това трябва да е лабиринтът.
— До който може да се стигне… откъде беше? — попита Джо.
— От Трил Мил Стрийм.
— Какво е това, за бога?
Лора погледна Филип и двамата се разсмяха.
— Тя е тук само от няколко месеца все пак — отбеляза Филип.
— Е, мъдреци, споделете древното си познание. — Джо се нацупи.
— Това е поток, който тече под града. Започва от Крайст Чърч Медоу и е дълъг около миля.
— И какво?
— През двайсетте години на миналия век там намерили една лодка с два скелета във викториански дрехи — просто заседнали и умрели.
— Звучи ми като нескопосан филм на ужасите.
— Но е вярно — каза Филип.
— Смятам, че е време да отидем и да проверим лично — каза Лора.
ОКСФОРД: 30 МАРТ, ОБЯД
Полицейският участък гъмжеше от дейност. На входа двама униформени полицаи се опитваха да удържат буйстващ футболен запалянко с шал на черни и жълти ивици и плетена шапка.
— Цял автобус са, от Уотфорд. Пияни като талпи — обясни полицай Хорнет на Мънро.
Без да каже нищо, главният инспектор плъзна по плота една папка с документи към дежурния офицер.
— Някой си Бриджис е в трета зала. Чака вече половин час — добави Хорнет. — Появи се и свидетел във връзка с изчезването на Лайтман. Една старица твърди, че видяла как двама мъже измъкват Лайтман от колата му точно пред дома й на Норам Гардънс. Ето доклада.
Мънро само кимна и тръгна по коридора. Мимоходом хвърли един поглед на доклада, но реши да го остави за после и влезе в залата за разпити.
Седна уморено срещу Бриджис, опря лакти на масата и разтърка очи. После каза:
— Професор Лайтман… добре ли го познавате? — Бриджис изглеждаше притеснен.
— Ами… Аз, хм… помагам му в библиотеката.
— А също и в дома му?
— Да, той плаща добре — каза Бриджис и си позволи да се усмихне.
— Разбирам — отвърна Мънро безизразно. — Кога го видяхте за последен път?
— Снощи, около седем часа, в дома му в…
— Знам къде живее Лайтман, господин Бриджис.
Бриджис се прокашля притеснено и попита:
— Има ли нещо ново относно изчезването му?
Мънро мълчаливо го огледа. Младият мъж беше спретнато облечен в тъмен костюм, но пригладената му назад коса само подчертаваше още повече болнавия му вид. Беше изключително слаб, а кожата му беше нездраво бледа, сякаш прекарваше повече време, отколкото е здравословно, в библиотеки и лаборатории.
— Откога познавате професор Лайтман?
— От две години. Запознахме се, докато работех по дисертацията си. Преди това бях в Кембридж.
— Ясно. А Ръсел Кънингам? Добре ли го познавате?
— Той е първокурсник при нас. Не е от най-добрите студенти, честно казано… много е неорганизиран. Но какво общо има той?
— Колко добре го познавате?
Бриджис се замисли за миг, после каза:
— Всъщност почти не го познавам. Идва в приемния ми час през седмица-две, за да му проверя работата, но иначе го виждам от дъжд на вятър. Не мога да кажа, че е мой тип.