— Дай да видя — каза Лора, наведе се до него и заразчиства паяжините с фенера си.
Преброи десет ярко оцветени края.
— Сигурно имат връзка с цветовете в кода на Чарли, онези промени на цветовете, които са следвали алхимиците — каза Филип.
Лора се пресегна и хвана черния край, който беше в средата. Беше направен от много мека кожа. Тя го дръпна. Той с лекота тръгна, след което спря на около тридесет сантиметра по-надолу от първоначалното си местоположение. Тя погледна Филип и вдигна въпросително вежди.
— Е, поне не избухна.
— Засега — отвърна той. — Пробвай останалите: бяло, жълто, червено.
Тя спази последователността: дръпна първо белия край, после и жълтия. Накрая хвана и червената кожена лента и дръпна и нея. Чу се глухо щракване. Но нищо не се случи.
Лора се изправи, а Филип взе раницата и ритна ботушите встрани от вратата. Няколко секунди не се случи нищо, а после се чу скърцащ звук. Двамата отстъпиха назад в мига, когато каменната плоча падна към тях и зад нея се видя черна дупка.
— Готово — каза Филип.
Непосредствено до входа видяха две факли в стойки на стената и Лора ги запали. Пушливите пламъци не даваха кой знае каква светлина, затова те оставиха и фенерите включени. Филип предпазливо направи крачка напред.
Влязоха в друга пещера, много по-малка от тази, която току-що бяха напуснали. Тази беше правоъгълна, с нисък таван. Точно пред тях имаше арка, забулена от огромни паяжини. Насочиха фенерите натам. Зад арката следваше коридор, който се губеше в мрака. На две стъпки пред тях подът на помещението просто изчезваше. Лора ахна и Филип я хвана за ръката.
— Боже! — възкликна тя.
Насочиха фенерите към дупката. Беше широка поне шест метра и заемаше по-голямата част от помещението. На отсрещната страна, до също такава арка, имаше още една шестдесетсантиметрова платформа като тази, върху която стояха, а вляво и вдясно дупката стигаше до стените на залата. Черна, зейнала, бездънна яма. И в нея се виждаха шестнадесет цветни кръга, като брод от камъни през бездната. Всеки от кръговете бе в горната част на тясна колона.
— Какво ще кажеш? — попита Филип.
— Виждам черното, бялото, жълтото и червеното на точните интервали. Хайде — отвърна Лора и преди Филип да успее да каже нещо, стъпи на черния кръг от първата редица.
За миг изглеждаше, че е взела правилното решение и че лесно ще преодолеят бездната. Но когато прехвърли цялата си тежест върху колоната, тя започна да се срутва.
Лора изпищя ужасено.
ОКСФОРД: 30 МАРТ, 21:35
Мънро караше към Хедингтън Хил. Беше крайно потиснат. Още двама души бяха убити. Макар това да потвърждаваше, че Кънингам не може да е убиецът, то означаваше също, че още двама младежи са загубили живота си, а той не беше и на йота по-близо до откриването на маниака, отговорен за това. Безспорно доказваше и факта, че Лора Нивън и Филип Бейнбридж са били прави от самото начало за астрологичната връзка: това последно зверство бе извършено точно когато бяха предсказали, че ще стане.
Той натисна бутона на телефона в колата и дежурният в управлението вдигна почти веднага.
— Успяхте ли да намерите Бейнбридж? — попита Мънро.
— Не, сър. Включва се само гласовата му поща.
— Добре, звънете на мобилния му на всеки пет минути и продължавайте на домашния. Искам да ме уведомите веднага щом се свържете с него.
Точно преди Хедингтън Хил Мънро зави по Марстън Роуд. След няколкостотин метра сви по една кална пътека, наречена Алеята на кралската мелница. И веднага видя на петдесетина метра напред светлините на колите и светлоотразителните жилетки на екипа. Три полицейски коли и една линейка. Когато приближи, видя в нея възрастен човек, завит с червено одеяло. На лицето му имаше кислородна маска.
Мънро спря, слезе и попита:
— Какво става?
— Старецът открил телата преди четиридесет минути — докладва медикът. — Сега е в шок.
Мънро вдигна недоумяващо вежди.
— Каза, че минал покрай тях, като отивал към Месопотамската пътека откъм Хедингтън — продължи медикът. — Но разбрал, че нещо не е наред, когато ги видял на същото място и на връщане. Елате да погледнете и ще разберете какво имам предвид.
Прогизналата от поройния дъжд алея преминаваше в тясна павирана пътека, която водеше към старата мелница и крайречната алея.
Криминалистите тъкмо бяха приключили с опъването на бял пластмасов параван през пътеката. Един млад полицай го отвори, за да може главният инспектор да мине.