Зад паравана два прожектора излъчваха ярка жълта светлина. На шест метра, в другия край на пътеката, бе вдигнат още един параван. Отново заръмя и капчиците дъжд запроблясваха на светлината на прожекторите като стъкълца. Вдясно Мънро видя пейка. На нея седяха двама души, в момента частично закрити от криминалист в бяло облекло — беше Марк Лангам. Мънро се приближи да огледа мъртвата двойка.
Младежите бяха поставени така, че да изглежда, сякаш се прегръщат. Лицата им бяха извърнати едно към друго, устните почти се докосваха. Всеки случаен минувач би решил, че това е просто една влюбена двойка. Мънро потрепери от погнуса.
Наведе се, за да ги огледа по-добре. В светлината на прожекторите кожата им изглеждаше сивкава. Изцъклените им мъртви очи гледаха право напред. И двамата бяха облечени, но дрехите им бяха раздърпани и изцапани. Лявата ръка на Гейл Хъниуел беше на врата на Реймънд Делауер, сякаш го придърпваше към устните си. Мънро стисна зъби, когато забеляза червено-черния разрез на шията на жертвата.
Лангам клекна до Мънро и каза:
— Мъртви са от поне два часа. А ако погледнете тук — той посочи едно кърваво място точно над подгъва на якето на момичето, — мисля, че оттук е извадил някакъв орган… при положение, че е същият убиец, разбира се, със същия метод на действие. А освен това… — Той внимателно обърна главата на Гейл Хъниуел.
Страничната част на лицето на момичето беше мозайка от дълбоки рани и прорези. Широки струи кръв се бяха стекли по врата и дясното й рамо. Дясното й око липсваше.
— Ако се съди по количеството кръв, мога да кажа, че тези рани са били нанесени, преди да настъпи смъртта — отбеляза Лангам. — Това го нямаше при предишните убийства. Наистина е много странно.
Мънро не отговори. Изправи се и загледа безжизнените лица на младата двойка. И тогава забеляза потъмняла метална табела, завинтена на една от дъските. Сигурно стоеше тук още, откакто бяха монтирали пейката. На нея пишеше: „О, спри и почини, защото това е чудно място за почивка“.
— Колко нелепо — изсумтя Мънро.
Тъкмо тръгваше към колата си, когато телефонът му иззвъня.
— Роджърс е, сър. Реших, че мога да ви обезпокоя. Току-що получих доклада от лабораторията за кръвната проба от второто убийство.
— И?
— Имаме стопроцентово съвпадение. Кръвта е на Малкъм Бриджис.
ОКСФОРД: 30 МАРТ, 22:15
— Глупак! — изсъска Господарят на своя помощник.
Очите му гледаха кръвнишки, по бузите му се стичаха капчици пот.
— Идиот… можеше да провалиш всичко! И го зашлеви с всичка сила.
За миг Адептът сякаш щеше да изгуби контрол. Дясната му ръка потрепна.
Господарят забеляза неволното движение и се подсмихна.
— Иска ти се да ме удариш, а? Усещам, че е така. Или предпочиташ да си доставяш това удоволствие само с млади момичета?
Адептът остана безмълвен и неподвижен, с поглед, вперен право напред.
Господарят отново го зашлеви. Бузата на помощника пламна. После пак го удари, още по-силно.
Отстъпи крачка назад и огледа професионалния убиец от главата до петите. После, с разкривени от презрение черти, заплю Адепта в лицето.
Адептът не помръдна. Слюнката се стече по бузата му.
— Изчезвай от очите ми… варварин такъв — каза Господарят. — Ако още веднъж ме изложиш, ще те подредя така, както ти си подредил Гейл Хъниуел.
ОКСФОРД: 30 МАРТ, 22:18
Филип със светкавична бързина се хвърли напред, хвана Лора за ръката и я издърпа на площадката. Разтреперана като лист, тя седна. Филип се намести до нея.
— Постъпи малко глупаво — каза и я прегърна през раменете.
Лора не отвърна. Той извади водата.
— На, пийни.
— Жалко, че нямаш нещо по-силно — каза тя, отпи голяма глътка, избърса уста и му върна бутилката. — Господи… благодаря ти, Филип.
— О, няма защо. Просто нямаше да ми е забавно да довърша мисията сам.
Лора вяло му се усмихна.
— И сега какво?
— Уместен въпрос.
— Бях сигурна, че пътят е свързан с алхимичните цветове.
Филип сви рамене.
— Може би е на обратно. Не виждам друг начин.
— Но как ще проверим?
— Ще използваме раницата.
— Но тя не е достатъчно тежка, а ако я загубим…
— По-добре да падне тя, отколкото някой от нас.
Филип взе раницата, стъпи на ръба на пропастта и внимателно я постави върху червения кръг, намиращ се до мястото, където допреди малко беше черната колона. Нищо не последва.