Пое си дълбоко дъх, усещаше остра болка в гърдите. „Май нещо съм позагубил форма“, помисли си.
— Ние ще дойдем възможно най-бързо — продължи той. — Докато дойда, Дженкинс води операцията.
Стигнаха до тежка дъбова врата. Но не се наложи да ползват разкодиращи комбинации: тя беше отворена. Мънро влезе пръв в кабинета на Лайтман. Минаха през стаята, без дори да се оглеждат, после и покрай двамата полицаи, които стояха в коридора, и след секунди излязоха в хладната нощ. Колата на Мънро беше почти до главния вход. Лора и Филип се метнаха отзад, а главният инспектор седна зад волана и зафучаха по Паркс Роуд към Удсток. Зад тях една линейка спря пред библиотеката.
УДСТОК: 30 МАРТ, ПОЛУНОЩ
Адептът спря черната тойота зад къщата — тя тънеше в мрак. Само в кухнята светеше една лампа. Той знаеше, че в къщата са само Том и Джо. Беше видял как Лора и Филип влизат в Трил Мил Стрийм, след което се срещна с Господаря, преди да тръгне към колежа на Джо. В 22:45 видя как Джо излиза с приятеля си от главния вход. Проследи ги с колата на север от града и по пътя до Удсток, увери се, че влизат в къщата, и зачака.
Това беше последната доставка: черен дроб от Джо Нюкъм. Щом приключеше тук, щеше да се върне възможно най-бързо в Оксфорд и щеше да застане до своя Господар, докато извършват ритуала. До сутринта мисията им щеше да е изпълнена.
Завъртя дръжката на кухненската врата. Заключено. Остави контейнера за органи на земята, бръкна в един джоб на защитния си костюм, извади нещо като дълга игла и го пъхна в ключалката. След секунди вратата се отвори и той взе контейнера и влезе.
Чу шум, идваше от съвсем близко. Беше влизал в къщата късно следобед и познаваше разположението й. Промъкна се през тъмната трапезария до вратата към тесния коридор. Отвори я много внимателно — в тази стара къща сякаш всичко скърцаше и стенеше. Влезе във вестибюла. Тук звукът от телевизора в просторната дневна, която се намираше точно пред него, се чуваше по-ясно. Вляво имаше тясна вита стълба. Вратата на дневната беше открехната, съвсем леко. Той я доотвори съвсем тихо.
В ъгъла до вратата светеше малка лампа, но иначе единствената светлина идваше от екрана на телевизора. Джо и Том седяха на дивана един до друг и гледаха някакъв стар филм. Адептът успя да зърне актьорите на черно-белия екран, мъж и жена, целуваха се през прозореца на влак сред кълба пара. „Кратка среща“ — помисли си. — "Колко подходящо. Класика със Силия Джонсън и Тревър Хауард".
Време беше. Остави контейнера на пода много внимателно и извади скалпела. Дългото острие улови светлината и за частица от секундата проблесна. Той направи крачка напред. Една стара дъска изскърца и Джо и Том мигом се обърнаха.
Адептът реагира бързо, но Джо и Том бяха по-бързи. Скочиха от дивана, Джо изпищя и се хвърли зад Том, който вече държеше бухалка за крикет. Адептът не се поколеба. Хвърли се право към тях със скалпела напред. Том и Джо отстъпиха към стената. Джо беше пребледняла като мъртвец. Том отчаяно се опитваше да запази самообладание и замахна силно към Адепта. Не улучи. Джо отново изпищя и го дръпна за ризата, тя се скъса. Започнаха да отстъпват към вратата. Адептът изсумтя и отново се хвърли към тях. Том пак замахна с бухалката и този път успя да го фрасне по ръката. Убиецът изви от болка и изпусна скалпела.
Това даде на Джо и Том секунда преднина и те се втурнаха към вестибюла. Джо хвана дръжката на входната врата и я дръпна. Беше заключена.
— Горе! — извика Том и я бутна пред себе си.
Той тръгна гърбом към стълбата точно когато Адептът излезе от дневната. Сега държеше скалпела в лявата си ръка. Дясната висеше отпусната до тялото му. Том успя да зърне лицето му зад плексигласовия визьор. Очите му бяха безизразни черни кръгове, а лицето — призрачна восъчна маска.
Джо вече беше до стълбите. Хукна нагоре. Том отново замахна към Адепта, но той ловко избягна бухалката и тя се удари първо в парапета, а после и в стената, олющи парче мазилка.
— В спалнята — извика Том, когато двамата с Джо стигнаха площадката.
Адептът беше почти до него и Том отново замахна. Бухалката закачи убиеца по рамото, но леко, и това дори не го забави. Том замахна пак. Не улучи. Бухалката влезе между две пръчки на парапета и той я изпусна. В милисекундата, преди да хукне нагоре, Том отново погледна Адепта в очите. Единственото, което видя в тях, беше собствената си смърт.
Хукна след Джо. Тя тъкмо се шмугваше в спалнята. Том беше бърз, но преследвачът му беше само на крачка след него. Джо тресна вратата в мига, когато Том се втурна вътре, но Адептът веднага я блъсна с цялата си сила.