— Заключи! — викна Том и подпря вратата с рамо. Джо превъртя ключа. Трепереше цялата и гледаше диво.
Адептът заблъска по вратата с невероятна сила. Една от дъските се разцепи. Джо изпищя.
— Бягай през прозореца — извика Том. — Бягай… скачай… махай се оттук!
— Но…
— Бягай!
Джо се опита да отвори прозореца, но ръцете не я слушаха. Обезумяла от ужас, тя успя да завърти дръжката точно когато една ръка в ръкавица се мушна през разцепената дъска и посегна към ключа. Том грабна най-близкото, което му беше подръка — една тежка стъклена ваза, и я стовари с всичка сила върху пръстите на Адепта. От другата страна на вратата се чу пъшкане и ръката се отдръпна.
Том заотстъпва гърбом към прозореца… и в този момент вратата отхвърча от пантите, избита с яростен ритник. Адептът знаеше, че е изпуснал момента — астрологичната конфигурация се беше променила, — но пък вече го движеше само жаждата за кръв. Той се хвърли към двамата младежи.
Мънро сви от главната улица и изфуча по Ридли Стрийт. Пред тях имаше три полицейски коли с изключени фарове. Той също изключи своите и продължи напред.
Четирима полицаи тъкмо заобикаляха къщата. Двама минаха напред, другите двама ги прикриваха.
Лора вече отваряше вратата — още преди колата да е спряла.
Мънро я хвана за ръката.
— Без глупости. Хората ми влизат. Не могат да си свършат рабо…
Лора изскубна ръката си.
— Да не мислите, че ще стоя тук и…
— Ако влезете, може да ви убият — кресна Мънро. — Може да станете причина за смъртта на дъщеря си. Това ли искате?!
Лора изхлипа и скри лицето си с ръце.
— О, господи…
Филип я прегърна.
Мънро изскочи от колата. Полицай Смит говореше по радиостанцията. Мънро отвори уста да му каже да отиде зад къщата, но силен трясък ги накара да погледнат към прозорците на спалнята. Проехтя пронизителен писък. Мънро изкрещя по радиостанцията:
— Дженкинс, докладвай! Нямаше отговор.
— Смит, след мен, от другата страна — викна Мънро, извади пистолета си и хукна към задната част на къщата.
Един прозорец на горния етаж рязко се отвори, блъснат с такава сила, че насмалко да се откачи от пантите. Лора го видя, изскочи от колата на Мънро и се затича през моравата. Вдигна очи и видя смразеното от ужас лице на Джо — тя се канеше да скочи.
И в същия миг отекнаха три изстрела. От вътрешността на къщата. Последва четвърти, после и още един. Лора потрепери и затвори очи. Когато ги отвори, Джо я нямаше.
Тялото на Адепта лежеше по очи на пода в спалнята; приличаше на манекен в бяло и червено. Задната част на качулката му беше разкъсана и обагрена в алено, две зейнали дупки показваха къде са влезли останалите куршуми — между лопатките му. Целият под беше осеян с трески.
Джо и Том говореха с Мънро. Лора изтича до дъщеря си и я прегърна.
Филип сложи ръка на рамото на Том и каза:
— Браво на теб.
— Друго си е да имаш бухалка — отвърна Том небрежно. Гласът му все пак леко потреперваше.
Филип го изгледа озадачено.
— Цяла вечер държах в скута си бухалката за крикет — обясни Том. — След взлома не исках да рискувам.
— Браво, Том — повтори Филип и отиде при Лора и Джо, които все още стояха прегърнати.
Прегърна дъщеря си и я целуна по обляното в сълзи лице. После прегърна с една ръка Джо през раменете, а с другата придърпа Лора и каза:
— Наистина щастливо семейство, нали?
ЛОС АНДЖЕЛИС: ДВА ДНИ ПО-КЪСНО
Един висок слаб мъж с торбести къси панталони и мека филцова шапка излезе на яркото калифорнийско слънце. Беше прекрасна утрин. Плажната ивица беше тиха и пуста, все още нямаше отворили заведения.
Мъжът мина по дъсчената пътека, тръгна бос по топлия ситен пясък на Венис Бийч и стигна до водата. Обърна се и погледна към просторната ослепително бяла къща на брега, с тераси от метал и стъкло, после седна на пясъка и се загледа в океана.
Мобилният му телефон изпиука. Той погледна дисплея и прочете съобщението. То гласеше: „Задачата е изпълнена. Последното момиче е спасено. Господарят и слугата са мъртви. Желая ти вечно щастие. Брадуардин“.
Чарли Тъкър се усмихна и се загледа във вълните. Не беше лесно да инсценира в Лондон собствената си смърт, но като водач на Пазителите, разполагаше с доста ресурси. Полицаите и екипът на линейката, дошли на мястото на неговото „убийство“, бяха верни членове на братството. Изпълниха задълженията си безупречно, а докато той свикваше със силното калифорнийско слънце, други доверени хора организираха погребението му в Кройдън. Не му беше много приятно, че излага Лора на опасност, но, както й беше казал в DVD-то, което й остави, тя така или иначе вече се беше замесила в тази история.