Голяма заслуга имаше и Брадуардин от двадесет и първи век. „Брадуардин“ беше псевдонимът, използван от неговия най-доверен съратник и също като него Пазител, Малкъм Бриджис. Малкъм изпълняваше най-опасната задача и беше поел най-големия риск. Беше внедрен в МИ-5 и в Оксфорд, за да следи дейността на окултистите, също както Джон Уикинс бил пратен в Кембридж преди почти три века и половина, за да държи под око Нютон. Бриджис не разполагаше с убедителни доказателства за пред властите, затова беше постъпил така, както бяха действали всички Пазители през вековете: наблюдаваше и чакаше, представяше се за приятел и се намесваше, когато имаше възможност, без да излага на показ древната организация, към която принадлежеше. Чарли приемаше и разбираше този род дейност, защото той самият беше правил същото — беше използвал различни хора, беше ги манипулирал така, че да правят това, което иска той.
И така, от другия край на света, Брадуардин — Бриджис го беше държал в течение за развоя на събитията. Веднага беше информиран, когато Лайтман се покри. Също като него, професорът беше инсценирал собственото си изчезване, бе стигнал дори дотам да има свидетел на отвличането. Чарли знаеше също, че Лора и Филип са влезли в лабиринта. От шест хиляди мили не можеше да направи друго, освен да чака и да се надява, че им е дал достатъчно информация, за да успеят да се справят с изпитанията. Сега вече знаеше, че Джо е спасена, а Лайтман и Спенсър са мъртви.
Въздъхна, бръкна в джоба си и извади безценния предмет, който винаги носеше със себе си: една идеална рубинова сфера. Вдигна я към слънцето и се взря в изящната спирала от йероглифи, която се виеше от полюс до полюс. Слънчевите лъчи се пречупиха в необятните дълбини на сферата. Той я прибра в джоба си и се загледа към синевата на океана. Беше доволен и щастлив, в мир със себе си и света.
Фактология и художествена измислица
Романът „Равноденствие“ е художествена измислица, разбира се, плод на творческото въображение на автора, но някои елементи от разказа се основават на факти. В следващите страници са изложени по-важните от тези елементи и истината за тях.
За алхимията се смята, че е предшественикът на съвременната химия. Тя се е практикувала в продължение на хиляди години и има последователи дори в наши дни. Някои твърдят, че корените на това изкуство са още в древността и че известни личности, Мойсей дори, били алхимици. Последното твърдение едва ли е вярно.
Със сигурност знаем обаче, че алхимията е отпреди поне две хиляди години, защото има намерени доказателства за алхимична дейност в Китай, а също и в град Александрия — много от тях са били унищожени в началото на пети век от епископ Теофил Александрийски. Древните китайци са били запалени алхимици и според някои учени тъкмо те са открили барута векове преди той да бъде преоткрит в Европа от известния философ на тринадесети век Роджър Бейкън. Има също и запазени записки на древните китайци за провежданите от тях алхимични експерименти върху хора, като за опитни зайчета са използвали осъдени на смърт затворници.
Алхимиците вярвали, че могат да открият една магична субстанция, наречена Философски камък, която можела да превърне всеки метал в злато. За тази цел хиляди мъже и жени прекарвали години наред в тъмните задушни лаборатории, посветени единствено на своята все убягваща им мечта.
Алхимиците твърдо вярвали в заниманията си и не малко от тях били напълно обсебени от този занаят. Великият психолог Карл Юнг, силно впечатлен от алхимията, стига до заключението, че дейностите, които алхимиците извършвали в лабораториите си, са един вид ритуали, наподобяващи религиозната отдаденост и че докато се опитват да превърнат другите метали в злато, алхимиците всъщност целят да трансмутират собствената си душа. Това е сходно с всеки религиозен ритуал, при който адептът се стреми да постигне съвършенство, тоест да намери „златото“ вътре в себе си. Алхимиците не съзнавали много ясно тази част на своите усилия, но знаели, че трябва да са с „чист дух“, за да успеят. Много от тях подготвяли душата си за тази задача години, дори десетилетия наред.
Някои съвременни окултисти продължават да твърдят, че алхимията е истинска наука, и се опитват да правят аналогия между нея и съвременната квантова механика — научната теория, която описва света на податомно ниво. Но такава връзка всъщност няма. Квантовата механика е точна наука, основаваща се на почти сто години експерименти, докато алхимията се базира на погрешното схващане, че превръщането на обикновен метал в благороден може да стане в тигел. Освен това на квантовата механика се базират истински, реално приложими технологии като например лазерът, телевизията и микроелектрониката, докато алхимията е абсолютно субективна и няма никаква логична основа.