Много от алхимиците, извадили късмет да не се отровят и да не изгорят, завършвали земния си път вдигнати във въздуха заедно с лабораториите си.
Успелите да оцелеят през всички тези етапи можели вече да пристъпят към финалната фаза, при която сместа се поставяла в специален контейнер и внимателно се затопляла. В резултат на всичко това, след охлаждане на материала, понякога се получавало едно бяло твърдо вещество, познато като Белия камък, за което се смятало, че може да превръща основните метали в сребро. А след най-висшата фаза — получаването на червено твърдо вещество, наречено Червената роза, посредством затопляне, охлаждане и пречистване на дестилата — се предполагало, че вече може да се получи и самият Философски камък.
В алхимичните писания всички тези етапи на процеса са описани алегорично, с мистичен таен език, кодове и метафори. Така например смесването на първите съставки и тяхното стопяване чрез нагряване е наречено „изправянето на двата дракона един срещу друг“. По този начин мъжките и женските елементи у веществата, символизирани от крал и кралица, първо биват освобождавани, а после отново събирани, тоест „съюзявани“. Тази идея е залегнала в основата на едно от най-известните алхимични произведения, а именно алегоричната книга „Алхимичната сватба“, която някои тълкуват като описание на самия процес на трансмутация.
Алхимията е фантазия, но дава плодове. Именно алхимиците са открили или усъвършенствали много от познатите днес химични методи, включително различните видове нагряване, отдекантирането, прекристализацията и изпаряването. Пак те първи са използвали разнообразен лабораторен инвентар, например различни пособия за нагряване и специални стъклени съдове.
Поколение след поколение алхимиците усъвършенствали метода на дестилация, използван за пръв път от маговете в Александрия преди почти две хиляди години. Днес не можем да си представим химична лаборатория без дестилатор. И не само това — същата апаратура, макар в много по-голям мащаб, се използва и в петролните рафинерии за отделяне на различните съставки на нефта.
Още по темата: „Isaac Newton: The Last Sorcerer“, Michael White, изд. Fourth Estate, 1997.
Според повечето историци съвременната западна астрология води началото си от Месопотамия около 4000 г. пр.н.е. Древните сътворили системата от зодиакални знаци долу-горе във вида, в който я познаваме днес, и разделили небето на дванадесет съзвездия.
По-късно основните идеи на това древно изкуство били приети от ранните гърци и станали важна част от философската среда на епохата. И тримата велики философи — Сократ, Платон и Аристотел се занимавали с астрология, а великият гръцки завоевател Александър Македонски, ученик на Аристотел, имал подчертан интерес към нея.
С появата на християнството астрологията загубила активната си роля, макар че в началото някои църковни деятели насърчавали астрологичното мислене и дори се опитали да съчетаят астрологията с християнската теология. Но в началото на Средновековието църквата заклеймила астрологията и много практикуващи астролози били изгорени на клада като еретици.
Вероятно като последица от тази теологична опозиция астрологията минава в нелегалност, превръща се в един вид противодържавна практика, подобно на много други области на окултизма като например алхимията и гадателството. Много от алхимиците били и астролози и двата предмета били тясно свързани — както са убедени и членовете на Ордена на Черния сфинкс в „Равноденствие“. Повечето алхимици изследвали връзките между алхимичните открития и зодиакалните знаци и вярвали, че алхимията и астрологията имат общ корен в ученията на древните египтяни.
Човек би си помислил, че с напредъка на астрономията астрологията ще издъхне като наука. Но не станало точно така. Истината е, че с развитието на научното познание и с все по-ясното осъзнаване, че човечеството е само дребен и незначителен вид в една безкрайна вселена, астрологията е позагубила малко от своя блясък, но все още много хора вярват в значението на зодиакалните знаци и са убедени, че по някакъв начин животът им се ръководи от звездите. Астрологията е може би най-популярният аспект на окултизма през двадесет и първи век. Повечето хора четат хороскопите си или разговарят с приятели за своята зодия, без дори да осъзнават, че това е част от многовековна окултна традиция.