Роден в Ирландия през 1627 г. и един от основателите на Кралското дружество, Бойл е нещо като старши държавник в научните среди на седемнадесети век. Неговият най-известен принос към научното познание е книгата му „Скептичният химик“, излязла през 1661 година.
Аристократ по рождение, Бойл е четиринадесетото дете и последен син на графа на Корк и следователно не е имал по-малък брат Джеймс, както е описано в „Равноденствие“. Той е бил също най-знаменитият учен в Оксфорд и е имал лаборатория в Юнивърсити Колидж на главната улица. Днес на стената на колежа, гледаща към главната улица, има плоча, та която пише:
За Бойл се знае също, че е бил член на тайни секти, които се събирали периодично, за да обсъждат различни алхимични въпроси и да обменят окултни познания. Той добре познавал Исак Нютон и бил един от малцината, които будели възхищението на Лукасовия професор. Именно Робърт Бойл по съветвал младия Нютон да не дава гласност на алхимичните си занимания, за да не стане обект на присмех сред научната общност и да избегне евентуалните сблъсъци с Църквата и Короната.
Още по темата: „The Aspiring Adept: Robert Boyle and his Alchemical Quest“, Lawrence Principe, изд. Princeton University Press, 2000.
Точната рождена дата на Томас Брадуардин не се знае със сигурност, но историците предполагат, че това е годината на раждане, като се позовават на факта, че той получава магистърска диплома от Оксфордския университет през 1321 година. Той е високоуважавана фигура в университета и заема няколко поста там, преди да напусне през 1337 г., за да стане член на кралския съд. Назначават го за архиерей на катедралата „Сейнт Пол“, а по-късно става и капелан на краля. През последните две години от живота си Томас Брадуардин е архиепископ на Кентърбъри. Става жертва на Черната смърт, тоест чумата, която вилнее из Европа в средата и края на четиринадесети век.
Брадуардин е не само признат теолог, но също и много талантлив и напредничав в мисленето математик. По негово време повечето интелектуалци следвали сляпо ученията на Аристотел, но той оспорвал много от идеите на гръцкия философ. В Оксфорд Брадуардин бил познат като Doctor Profundus3. Оставил е за поколенията множество новаторски трудове в областта на логиката и математиката.
В „Равноденствие“ това е странноприемницата, в която Нютон отсяда, преди да се срещне под Бодлеанската библиотека с членовете на Ордена на Черния сфинкс. Това е истинска кръчма, наречена така, според легендата, защото била построена върху меча яма. Тя е една от най-старите кръчми в Оксфорд и съществува още от 1242 година.
В един малък квартал в сърцето на Лондон, наречен Литъл Бритън, Уилям Купър имал книжарница, известна с литературните си традиции. Исак Нютон наистина често я посещавал и дори специално пътувал до Лондон, за да си купува книги от нея. Уилям Купър бил уважаван човек, но сред посветените бил известен и като търговец на незаконни окултни текстове. Той бил важен контакт за Нютон и му доставил много забранени книги, когато около 1670 година ученият започнал алхимичните си експерименти.
За алхимика текстът на Изумрудения скрижал е един от най-свещените. Смята се, че този легендарен скрижал е принадлежал на митичния Хермес Трисмегист, бащата на алхимията, и всички алхимици след него са работили от копия на поредното копие на оригиналния текст. Нищо чудно, че през вековете са се появили толкова различни версии.
Текстът на Изумрудения скрижал бил така важен, защото в него се описвал, както смятали всички посветени, един проверен и изпитан метод за получаване на Философския камък — нещо като изключително сложна рецепта, предавана от поколение на поколение. Първото известно копие на текста се повява в западната цивилизация в средата на дванадесети век като част от трактата „Secretum secretorum“4, който се приписвал на Аристотел, но всъщност бил превод на произведението „Kitab Sirr al-Asar“ — книга със съвети към кралете, преведена на латински от Johannes Hispalensis5. За тази книга, която е най-старата позната версия на текста по света, се смята, че е написана към 800 г., но някои учени твърдят, че я предхожда друга творба, озаглавена „Kitab Sirr al-Khaliqa wa San ‘at al-Tabi’a“ („Книга за тайната на съзиданието и изкуството на природата“), написана още през 650 година.
5
Johannes Hispalensis — известен преводач от XII в., познат на български като Йоан от Севиля. — Б.пр.