— Пиян си! — Изсумтя нафуканият му събеседник.
— Да, като талпа. Ама бог говори с устите на пияните. Та значи, или направо стреляш по Рон, или си дигаш задника и се смъкваш в бара, а ако ония не са там или не са ги сгащили наоколо, тогава идваш тук и ми показваш тия цайси и зъбите си под тях. Ясно?
— Ама…
— Освен това — този път Дом се изправи заплашително (земята леко му се клатеше под краката) — аз не съм някоя забърсана от Орегон отрепка. И следващия път като решиш да ми приказваш глупости, може да не съм чак толкова пиян. Или пък да съм още по-святкан, да взема един раздвижен ключ и да проверя какво се случва на преродените певци като теб и мен като им размажат главата и ще ли им хареса. Сега се махай.
Отис мрачно посега към пистолета си, явно размисли, обърна се и излезе.
Дом извади бутилката от шкафчето, отви капачката и отпи.
— Как само го изгони! — Възкликна Рони.
— Какво искаш, да стоя и да му мигам? Позволяват си какво ли не, само защото са били известни навремето.
— Ти също.
— Да, ама аз не си виря носа, а ти щадя пръстите. Не ми беше лесно, щото щях да пукна до оня кадилак, докато ти им разправяше да вземат твоята кола, но всички сме в кюпа. И понеже предусещам, че ще питаш, веднага ще ти отговоря — колата е за автоморгата. Ама нямаме такава. Значи ще се помъчим да я оправим.
Рон се засмя и му взе бутилката.
Следобеда двамата прибраха кадилака в празния гараж зад бензиностанцията. Вечерта бяха на купон.
Сънуваше — и знаеше, че сънува. Онзи концерт, онзи рожден ден… Кармен.
Отново беше в гримьорната. Седеше пред огледалото и съзерцаваше умореното си, мокро от пот лице. Беше изтощен до смърт — и същевременно екзалтиран от мисълта, че най-сетне ще види една Кармен. Да, знаеше, че тя няма да бъде жената, за която мечтаеше, но все пак… Кармен. А тя се бавеше! Дом раздразнено изръмжа:
— И, Редж, намери ми бира, за бога!
В този миг на вратата се почука.
— Да? — Провикна се той нетърпеливо.
Кармен влезе в стаята.
Той се надигна да я посрещне и застина насред крачката. Не беше очаквал своята Кармен, но това… това… това безцветно, не просто грозно, а някак никакво момиче…
— Аз… — заекна тя.
— Ти трябва да си дамата, на която пратих пропуските! — Той бързо се овладя, засмя се сякаш точно за нея бе копнял и й подаде ръка — Приятно ми е!
Усещаше силната миризма на пот, която го обгръщаше — кисела и сладникава едновременно и видя, как коленете на малката буквално омекват. Дом Бърч, покорителят на всички женски сърца… Тя все пак успя да се вземе в ръце, за негово огромно облегчение.
— Радвам се да се запознаем! — Той широко й се усмихна — Това твоят приятел ли е?
— Казва се Томас… Ние… Ами, свирим заедно в Академията… — смутолеви Кармен.
— Сядайте! — Махна към столовете — Полека, защото малко се разпадат, но… Добре дошли! Бира, предполагам, няма да искате… Хм, мога да ви черпя с портокалов сок например!
Томас кимна. Редж Ролинг стана да налее две чаши. Добрият Редж.
— Както разбирам, ти си ми запалена почитателка? — Дом се взря в лицето на Кармен.
Почувствала неудобство, тя сведе поглед. Замисли се за нещо свое. Той предположи, че тя си представя какво разочарование изпитва певецът, който е очаквал КАРМЕН, а получава някаква безцветна идиотка, която…
— Всъщност, не чак толкова отдавна! — сети се да отговори на въпроса Кармен и набързо разказа за Стейси и касетката.
— Музикална академия? — Доминик вдигна вежди — На какво свириш?
— Пиано!
— О! Винаги съм обожавал този инструмент… — Неясно защо, бе събудила любопитството му все пак. Продължи. — Струва ми се, че в клавишите има някаква специална магия… Слушай, защо не ми посвириш? Само секунда да си взема душ и да се преоблека, след това можем да се върнем в залата и…
Кармен кимна, но той предположи, че пръстите й се вледеняват. Да свири пред Доминик Бърч? Тя погледна към Томас за подкрепа. Той обаче отпиваше от сока си с кисело изражение.
Доминик мина зад паравана в дъното на гримьорната. Влезе в банята, пусна душа и набързо се изкъпа. Преоблече се в чисти дрехи — глупаво или не, страхуваше се от тази странна Кармен. Страхуваше се от еротичния ефект, който й оказваше ароматът на потта му, искаше да се дистанцира от нея чрез една най-обикновена риза!
Слязоха в залата — само тя и той. Томас изобщо отказа да се мръдне от мястото си.