Изчака да види дали ще кажа нещо, но аз не го направих. Мислех си, че съществува вероятност да е прав, фактите наистина съвпадаха.
— По тази причина желаех да си поговорим малко, Малой — поде отново той, а студените му очи не се отлепваха от лицето ми. — Дедрик е бил отвлечен. Добре. По този въпрос можем да направим нещо, но другото не ни влиза в работата. Няма да произнасяте нито дума за Мери Джеръм. В противен случай ще съжалявате. Ще ви призова за свидетели и момчетата ми ще ви обработват солидно всеки ден, докато сте с нас. Обещавам ви, че ако някаква информация за жената стигне до пресата, този път няма да позволя да се рови. Смятам да се отнеса към мисис Дедрик с нужното уважение. Стига й това, че е загубила съпруга си по такъв начин. Ето защо никой няма да научи, че я е мамил. Разбрахме ли се?
Мислех си за евентуалните властни приятели на мисис Дедрик. Например за губернатора, който можеше да подлуди Брандън по нейно искане. Той не се грижеше за интересите й, нито пък се съобразяваше с чувствата й, а се застраховаше.
— Да — отвърнах аз.
— Добре — заяви Брандън и се изправи на крака. — Затваряйте си устата, за да не съжалявате. А сега се махайте и стойте далеч оттук. Ако се опитате да се бъркате, ще ви накарам да съжалявате, че сте се родили.
— Изживяването няма да е ново за мен — каза Кърман апатично, влачейки се към вратата. — Много често сутрин, когато се събудя, си го мисля.
— Изчезвайте! — излая Брандън.
И ние изчезнахме.
Втора глава
I
На следващата вечер около десет часа се мъчех да реша дали да си легна рано или да отворя нова бутилка скоч и да прекарам с нея цялата нощ. В този момент телефонът иззвъня.
Звукът беше остър и настойчив и ме стресна, вероятно защото дотогава бърлогата ми беше скромна и тиха като беден роднина на сватба.
Вдигнах слушалката.
— Ало?
Сред тихото бръмчене по линията чух оркестър, който свиреше валс. Високите тонове на заглушения тромпет напомняха за състава на Глин Бус, което означаваше, че обаждането е от кънтри клуба.
— Мистър Малой?
Женски глас, нисък и леко провлечен. Глас, който разчита, че ще събуди интереса на мъжа. Във всеки случай моят беше събуден.
— На телефона.
— Казвам се Сирийна Дедрик. Намирам се в кънтри клуба. Можете ли да дойдете? В състояние съм да ви предложа работа, ако приемете.
Чудех се защо не е изчакала до сутринта, но, изглежда, семейство Дедрик си падаха по часовете след работно време. Не се ядосах. Този неин навик ми допадна.
— Разбира се, мисис Дедрик. Идвам веднага. Трябва ли да попитам на пропуска за вас?
— Ще ви чакам в колата на паркинга. Черен кадилак. Ще се бавите ли много?
— Четвърт час.
— Добре, но повече няма да остана — в провлачения й говор се долавяха остри нотки.
— Тръгвам… — започнах аз, но жената затвори.
Влязох в банята, за да се погледна в огледалото, и реших, че изглеждам достатъчно спретнат, без излишна показност. Докато оправях вратовръзката си, се чудех какво искаше — навярно информация от първа ръка за отвличането. От снимките й и от гласа й беше ясно, че не би се задоволила със сведения, предадени й от друг човек.
Изкарах буика от гаража и се понесох по Росмор Авеню, заобикалящо игрището за голф, където двама маниаци се опитваха да играят на лунната светлина с помощта на фосфоресциращи топки. Завих наляво по Глендора Авеню и пристигнах пред внушителния вход на кънтри клуба четири минути по-рано.
Паркът блестеше от светлина и докато се движех по алеята, забелязах група полуголи мъже и жени, скупчени край плувния басейн, а съставът на Глин Бус свиреше под ярките лампи в украсената с цветя беседка.
Паркингът беше зад сградата. Промуших се и паркирах на мястото, което единствено, изглежда, беше останало свободно. Слязох, огледах дългите редици и реших, че е по-лесно да откриеш игла в купа сено, отколкото определен черен кадилак в колекцията от луксозни коли. Сигурно бяха над триста и навярно всяка трета от тях беше кадилак.