Нищо не можех да измисля или да кажа по въпроса. Лично аз имах чувството, че тя повече няма да го види, или ако все пак го видеше, едва ли щеше да бъде жив. При тази голяма сума, на която залагаха, най-вероятно вече го бяха ликвидирали. Повечето похитители предпочитаха да убият, вместо да върнат отвлечения. Така беше далеч по-безопасно за тях. В миналото прекалено много хора посочваха на полицията следи, което водеше до залавянето на извършителите на престъплението.
— Обадихте ли се в полицията, след като похитителите ви потърсиха?
— Не, нямам намерение да го правя. Мъжът ме предупреди, че следят всяка моя крачка. Ако се свържа с полицията, Лий ще бъде убит. Пък и полицията е напълно безпомощна. Досега не са свършили нищо.
— Имаме време да им устроим клопка. Парите биха могли да бъдат белязани така, че никой да не разбере. При това положение полицията би имала шанс да залови похитителите, след като съпругът ви е в безопасност.
— Не! — заяви категорично тя. — Обещах им да не прибягвам до никакви хитрини. Ако не удържа на думата си, Лий ще пострада, а аз никога няма да си го простя. Въобще не ме интересуват парите. Единственото нещо, което искам, е Лий.
— Кой ви се обади по телефона? Добихте ли някаква представа от гласа що за човек е той? Не говореше ли с акцент? Имаше ли нещо в гласа му, по което ще го познаете, ако някога го срещнете?
— Мисля, че беше сложил кърпа на слушалката, докато говореше. Гласът му беше силно приглушен. Нямаше акцент, само това мога да ви кажа.
— Груб ли беше?
— О, не. Всъщност беше ужасно любезен.
Взирах се замислено в реката. Навярно са убили Дедрик веднага щом са го извели от къщата. Не се бяха поколебали да застрелят шофьора му, не биха се поколебали да премахнат и мен, след като получат парите. Не желаех да се захвана с тази работа.
Жената беше достатъчно умна, за да се досети за разсъжденията ми.
— Ако не го свършите, нямам идея кого друг да помоля. Ще дойда с вас, ако се съгласите.
— В никакъв случай. Ако ще го правя, не искам никой друг да идва с мен.
— Дума да не става. Решила съм да видя със собствените си очи, че парите ще стигнат до тях. Ако не ме придружите, ще отида сама.
Обърнах се и я погледнах, изненадан от разпалеността, с която изрече последното. Две-три секунди се взирахме един в друг. От изражението на очите й беше ясно, че никой не е в състояние да я накара да се откаже.
— Щом смятате, че трябва да постъпите така, добре — отвърнах аз. — Ще дойда с вас.
Известно време жената не проговори.
— Искам да ви питам нещо — изрече рязко тя. — Каква беше онази жена, която се представи за моя секретарка?
— Имате предвид външността й?
— Да.
— Беше около трийсетгодишна, тъмнокоса, красива и добре облечена. Тогава си помислих, че въобще не прилича на секретарка.
— Много ли беше хубава?
— Бих казал да, а и беше жена с характер. Липсваше и глупавото изражение, типично за повечето красиви жени.
— Назовала е съпруга ми с малкото му име, нали?
— Да.
Забелязах я как стисна юмруци.
— Този дебел, глупав полицай смята, че Лий е имал връзка с нея — заяви тя и на мен ми се стори, че говореше през зъби. — Мислите ли, че е така?
— Нима има значение какво мисля аз?
— Питам ви: мислите ли, че е така? — гласът й беше дрезгав и напрегнат.
— Не знам. Не ми е известно нищо за съпруга ви. Възможно е, но не е изключено просто да му е близка.
— Той не я обича! — изрече думите толкова тихо, че едва я чух. — Сигурна съм! Не би постъпил по този начин. Не би завел друга жена в дома ми. Не е такъв човек — тя спря и бързо извърна глава, вдигайки ръка към лицето си.
— Полицията откри ли я?
— Не. Не се и опитва да го направи. Толкова са сигурни, че е любовница на Лий. Твърдят, че е по-добре да не я търсят. Но аз съм на друго мнение! Тя навярно знае нещо.
Замълчах.
След дълга, тягостна тишина тя продължи рязко:
— Май че е време да ме закарате обратно в клуба. Няма какво повече да обсъждаме до по-следващата нощ. Може би ще се наложи да чакаме, но трябва да сме готови да тръгнем незабавно, веднага щом се обадят.
— Ще дойда у вас.
До клуба пътувахме, без да разменим нито дума. След като паркирах колата, тя слезе, усмихна ми се безизразно и заяви механично:
— Вдругиден, в шест часа вечерта.