Висок, рус мъж в яркочервен халат стоеше на входа и ми се усмихваше. Слабото му, бяло лице беше хубаво, ако човек съдеше по профила. Мустаци с големината на охранена гъсеница украсяваха горната му устна. Зениците на очите му с цвят на кехлибар бяха големи колкото десетцентови монети.
— Здрасти! — поздрави той с нисък, провлечен глас. — Ти ли звъниш?
— Ако не съм аз, значи мястото е обитавано от духове — отвърнах, наблюдавайки го.
От погледа му личеше, че е натъпкан с марихуана. Реших, че трябва да внимавам с него.
— И аз мога да бъда забавен — каза той кротко. Ръцете му рязко се повдигнаха и счупената бутилка, която криеше зад гърба си, полетя към лицето ми.
Успях да се отдръпна по-скоро случайно, отколкото защото очаквах нещо подобно. Устременият му напред скок го постави в много удобно положение за дясното кроше, което му нанесох по брадата. Ударът на кост върху кост и тракащите зъби произведоха приятен за ушите ми звук.
Той се пльосна на пода, като все още стискаше бутилката. Забавих се толкова, колкото беше необходимо, за да я взема, а после се промъкнах в стаята. Въздухът смърдеше на уиски и на дим от марихуана — мирис, на който човек би очаквал да се натъкне във всяка дупка, обитавана от човек като Барът. Няколко счупени бутилки от уиски лежаха на купчина в камината. Мебелите, изцяло от метал, бяха разпръснати из стаята, сякаш двама яки докери се бяха били. Излъсканата метална масичка беше подпряна на една страна до прозореца, чието стъкло беше счупено.
Освен миризмата и мебелите в стаята нямаше нищо друго. Придвижих се безшумно върху кървавочервения килим до отворената наполовина врата и надникнах в стаята със спуснати завеси и запалена лампа. На леглото лежеше момиче с пепеляворуса коса. На врата си имаше огърлица от мъниста от слонова кост, а на левия си глезен — тънка златна верижка, нищо повече. Беше млада и с хубаво тяло, но не изглеждаше добре върху смачкания чаршаф. Устата й беше подпухнала, сякаш някой скоро я беше бил, а върху ръцете и гръдния й кош имаше няколко грозни синьо-зелени следи от удари.
Гледахме се взаимно. Не се помръдна, нито пък изглеждаше изненадана, че ме вижда. Дари ме с онази глупава, безсмислена усмивка, типична за пушачите на марихуана, когато сметнат, че трябва да се проявят като общителни, но изпълнението им струва прекалено голямо усилие.
Не беше в състояние да изслуша каквато и да било проповед. Трябваше да преценя дали да оставя момичето, или да го заведа вкъщи. Макар баща й да не беше човек, когото бойскаутът би пожелал да нарисува на своя стълб с тотеми, той поне нямаше да я натъпче с хашиш. Реших да я заведа в дома й.
— Здравейте, мис Уингроув! Какво ще кажете двамата да отидем у вас?
Не ми отговори. Усмивката не изчезна от блестящите й червени устни. Съмнявах се дали е чула думите ми, а и едва ли схващаше какво става.
Не ми се искаше да я докосвам, но беше съвсем очевидно, че няма да напусне апартамента със собствените си крака. Трябваше да я нося. Чудех се как би реагирал копоят с бомбето, ако ме видеше, че я придвижвам на ръце през фоайето.
До прозореца имаше още едно легло. Дръпнах одеялото от него и го метнах върху разплутото дребно тяло.
— Да тръгваме, ако предпочитате да вървите. Ако не сте в състояние, ще ви нося.
Взря се в мен с празен поглед, усмивката й изчезна и тя направи съзнателно усилие да я върне обратно. Нямаше никакви забележки.
Наведох се над нея и пъхнах ръце под коленете и раменете й. Докато я повдигах, изведнъж се съживи. Сграбчи ме за врата и се хвърли обратно на леглото, изваждайки ме от равновесие. Паднах отгоре й. Беше ме обхванала с ръце и крака и аз не можех да се отскубна.
Не исках да я нараня, но в начина, по който ме държеше, имаше нещо доста отблъскващо — топлото й меко тяло ми беше противно. Хилеше се безумно и се притискаше към мене — краката й бяха обхванали гърба ми, а ноктите на пръстите на ръцете й се бяха впили във врата ми.
Сграбчих китките й и се опитах да се освободя от прегръдката й, но тя беше учудващо силна и не бях в състояние да се повдигна достатъчно, за да се откача. Паднахме от леглото на пода. Удари ме с глава и се опита да ме ухапе по лицето.
Боричкахме се на пода, събаряйки мебелите, и след като получих няколко удара в лицето, от които ме заболя, забих юмрук в диафрагмата й и й изкарах въздуха. Тя се изтърколи встрани от мен, задъхвайки се. Изправих се на крака. Бях загубил яката си, един от реверите на сакото ми беше отпран и от дългата драскотина на лицето ми течеше кръв.