— Не бих казал, че беше разстроена, но може би изглеждаше малко развълнувана. Мисля, че ви споменах. Беше резервирала стаята за цяла седмица.
— Взе ли такси?
— Мисля, че да. Портиерът сигурно си спомня.
— Ако открием шофьора, навярно ще разберем къде е отишла.
Служителят вече проявяваше жив интерес.
— Ще попитам портиера. Изчакайте за момент.
Докато прекосяваше фоайето към мястото, където стоеше портиерът, двамата с Пола се спогледахме.
— Определено напредваме — отбелязах аз. — Чудя се какво е искал от нея Маршланд. Идеята, че Маршланд е свързан с отвличането май не е чак толкова налудничава, колкото изглежда.
— Знаем ли къде е бил по време на отвличането на Дедрик?
— Това едва ли е от значение. Самият той не би направил нищо. Вероятно е наел човек.
Служителят се върна.
— Страхувам се, че нямаме късмет. Портиерът си спомня мис Хендерсън, но няма представа кой е бил шофьорът. Спряла е случайно минаващо такси.
— Благодаря ви, че ни отделихте толкова много време. Ще погледна колата. Гаражът е отзад, нали?
Той кимна утвърдително и се обърна към Пола:
— Дано да я откриете.
Пола му благодари с усмивка, която го накара да прокара ръка през къдравата си руса коса. Докато пресичахме фоайето, охранените безделници прекратиха разговора си и отново се вторачиха в глезените на Пола.
Пазачът на гаража ни отведе до черния Линкълн.
— Ето го возилото. Не мога да си обясня защо Ферис още не я е прибрал — отвърна той, като също изглеждаше поразен от вида на Пола.
— Спомняте ли си по кое време госпожицата върна колата на дванайсети през нощта? — попитах аз.
— Ще проверя. Винаги записваме часа, в който се прибират колите.
Докато той отиваше към кабинета си, аз огледах колата. Пъхнах ръце между облегалките и стените, обърнах постелките на пода и бръкнах в джобовете с надежда да открия нещо паднало или забравено. Не намерих нищо.
Пазачът се появи отново.
— Върнала се е в единайсет без двайсет.
— Видяхте ли я?
— Сигурно, но не си я спомням.
Щеше да бъде прекалено хубаво, за да е вярно, ако я беше видял.
— Добре — отвърнах аз и му дадох един долар. — Благодаря.
Стигнахме до буика. Беше шест и половина.
— Ще те оставя в кантората. Прибери Трикси.
— А ти? — попита Пола.
— Отивам да си поговоря с Маршланд.
Пета глава
I
Докато карах към Оушън Енд, подредих разкритията в ума си и ги обмислих.
Всъщност не бях направил нищо, за да отърва Перели от затвора, но имах чувството, че ако продължавам да дълбая, рано или късно ще попадна на нужното доказателство. За разлика от Мифлин аз поне имах нещо, за което да се хвана.
Грейси беше убита, защото знаеше кой е натопил Перели, което означаваше, че Перели е невинен. Досега обаче не бях сто процента сигурен, фактът беше много важен.
Ако можеше да се вярва на мисис Ферис, че преди да се запознае със Сирийна, Дедрик е снабдявал Париж с марихуана, дали това е следа, водеща към отвличането му? Дали не е решил да се откаже да работи за Барът, след като се е оженил за Сирийна, и Барът го е убил, инсценирайки отвличане, за да измъкне пари от Сирийна? Нищо чудно.
Мислите ми се насочиха към Маршланд. Дали не беше свързан с похищението? Ами ако Суки е открил, че Дедрик е съдружник на Барът, и е уведомил Маршланд? Чудесна новина — четвъртата сред най-богатите жени в света, омъжена за контрабандист на марихуана. Маршланд не би се спрял пред нищо, за да спаси дъщеря си от подобен скандал. Възможно е да е наел някой, който да очисти Дедрик. Може би идеята да се инсценира похищение е била негова, а не на Барът. Не беше изключено Дедрик да е заровен някъде в имението. На никого не му беше минало през ума да го търси под четири фута земя.
А каква беше ролята на Мери Джеръм? Коя беше тя? Брандън направи безуспешен опит да я открие, но очевидно за Маршланд не е представлявало никаква трудност да я намери. Как е разбрал къде е? Защо жената се беше изпарила след разговора им?
Прокарах ръка по горещото си, изморено лице и извиках: „По дяволите!“ Знаех, че почти съм се докоснал до ключа към загадката, но ръката ми се оказа къса. Трябваше ми повече информация.
Как би било най-добре да се държа с Маршланд? С него нямаше да ми бъде лесно. След като помислих по въпроса, реших, че единственият начин е да се отнеса грубо с него. Той щеше да говори или с мен, или с Брандън. Не можеше да отрече, че е ходил в хотел „Бийч“. Или аз, или Брандън.