— Мога да се погрижа за себе си. Колкото са по-големи, толкова са по-кухи. Не съм си губила напразно времето, занимавайки се цял живот с мъже — лицето й беше студено и замислено. — Барманът очаква след половин час Бетило да се качи да играе покер.
— Ще го предупреди ли?
Майра поклати глава.
— Той ми е приятел. Какво ще правим? Ще чакаме докато се появи и ще го пипнем?
— Хайде първо да огледаме територията.
Стигнахме горе. Пред нас се простираше дълъг коридор с врати от двете страни.
— Стая №15 — каза Майра, тръгна по коридора, спря пред една врата, натисна дръжката и я отвори. Напипа ключа, запали лампата и двамата влязохме вътре.
Стаята беше голяма. Под лампата със зелен абажур имаше кръгла маса с колоди от карти и две дървени поставки с жетони. Масата беше заобиколена от десетина стола. Няколко месингови плювалника допълваха мебелировката.
— Добре — отбелязах аз. — А къде е задният вход, през който е излязъл Ник?
Майра загаси лампата и двамата отидохме до дъното на коридора. Една врата излизаше на веранда, която гледаше към тясна уличка. Стръмно дървено стълбище свързваше верандата с уличката.
— Хубаво. Ще го чакаме вътре. Ако реши да се съпротивлява, ще го халосам по кубето. Но ако е възможно, ще се опитаме да го убедим да проговори. Не е лека категория.
Прибрахме се в коридора.
— Знаеш ли дали някоя от тези стаи не е празна?
— Защо да не проверим? — попита тя, отвори първата врата, която й попадна, и потърси ключа за осветлението. Последва сърдит вик и поток от груби думи. Майра бързо загаси.
— Тази не е — отбеляза тя и се придвижи до следващата врата.
— Чакай — спрях я аз и я хванах за ръка. — Ако продължаваш така, ще настъпи буря. Хайде да пробваме вратата срещу стая №15.
Придвижихме се надолу по коридора и спряхме пред въпросната врата. Почуках леко. Чуха се стъпки и вратата се отвори.
Висока блондинка с уморен вид и не особено чист халат впери очи в мен. Гримираното й лице леко се оживи, а наплесканите й устни с усилие се разтеглиха в усмивка.
— Здрасти, миличък, мен ли търсиш? — после видя Майра и лицето й се вкамени. — Какво искаш?
Стори ми се, че я познавам. Умът ми се ровеше в миналото и аз се сетих, че една нощ бях изпаднал в затруднение. Влязох в коридора през капандурата и тази блондинка ме спаси.
— Помниш ли ме? Преди около три години се позабавлявахме — казах аз и се отдръпнах, за да може светлината от стаята да падне върху лицето ми. — Излязох през прозореца, а половината от ченгетата на Коръл Гейбълс бяха по петите ми.
Тя се втренчи в мен, намръщи се, а после лицето й отново се оживи.
— Господи! Бях те забравила. Сега си спомням. Съсипа един от най-хубавите ми чаршафи, спускайки се по него през прозореца. Какво правиш тук?
— Можем ли да влезем и да си поговорим?
Тя погледна Майра.
— И тази ли?
— Да. На работа съм.
Сигурно не беше забравила, че последния път не се поскъпих, и затова отстъпи встрани.
— Е, заповядайте! Мястото не е много подходящо за гости.
Имаше предвид Майра.
Влязохме в стаята, която беше малка, непроветрена и оскъдно мебелирана. Легло, скрин, умивалник и протрит килим бяха единствените удобства, с които можеше да се похвали.
— Миналия път не разбрах как се казваш — отбелязах, облягайки се на стената.
— Лола — отвърна блондинката и седна на леглото.
Присъствието на Майра я притесняваше.
Майра опря ханша си на умивалника. Огледа стаята с неприкрито любопитство. Лола я наблюдаваше, очаквайки да направи някаква забележка. Не последва коментар.
— Отново търся Бетило — тихо заявих аз. — Помниш ли? Последния път, когато се срещнахме, бях дошъл да се видя с него с тояга в ръка.
— Сега какво ти е направил? — попита Лола, явно заинтригувана. — Все още мразя този мерзавец.
— Лично на мен нищо, а на нейния приятел — посочих към Майра, — Ник Перели.
Лола се ококори.
— Човекът, който отвлече Дедрик? Гледай ти! Четох във вестниците. — Тя погледна завистливо към Майра. — Твоят сладур ли гушна петстотинте хиляди?
— Чакай малко — казах аз бързо, защото бледото лице на Майра доби студено изражение. — Не си разбрала. Перели не е отвлякъл Дедрик. Натопили са го. По време на похищението е играел карти с Бетило, но той го е продал на ченгетата. Затова го търся.