— Този мошеник би продал и първородния си син на ченгетата — заяви с отвращение Лола.
Изведнъж ми хрумна една идея.
— Не си видяла Перели да излиза, нали?
— Откъде да излиза? Какво имаш предвид?
— Играл е карти с Бетило в стая №15. Казал е, че си е тръгнал в десет и половина. Бетило твърди, че е било девет и половина. Отвличането е станало малко преди десет.
Лола затвори очи, мислейки напрегнато.
— Не си спомням да съм го виждала — отвърна най-после тя. — Но аз се срещам с толкова много мъже вечер, миличък.
— Беше облечен в ленен костюм — намеси се Майра, — с морскосиня риза и рисувана на ръка бяла вратовръзка.
Лола зяпна.
— Ама той ли е бил? Разбира се, че го познавам. Каза ми, че името му е… — изведнъж спря и може би за първи път през последните двайсет години се изчерви.
Последва тягостно, наелектризирано мълчание.
— Продължавай. Все едно че ме няма — заяви Майра. — С теб ли е бил?
Лола скочи на крака. Лицето й все още беше червено, но очите й бяха гневни и студени.
— Махайте се и двамата! Много се разприказвах. Хайде, изчезвайте! Повече нищо няма да кажа.
— Не се вълнувай — успокоих я аз. — Това е важно, Лола. Перели е загазил. Ако можеш да му помогнеш, трябва да го направиш. Щом си сигурна, че е излязъл оттук в десет и половина, можеш да му спасиш живота. С теб ли беше онази нощ?
Лола изгледа Майра с бърз и преценяващ поглед.
— Няма да говоря — отсече тя. — Махайте се и двамата!
— Майра, чакай ме в колата — казах аз и тръгнах към вратата, отворих я и й дадох знак да излезе. — С Лола трябва да се разберем. Идвам след няколко минути.
— А Бетило? — попита Майра. — Той ще се качи всеки момент.
— Зарежи го. Чакай ме в колата.
Тя излезе с изправен гръб и пребледняло лице. Затворих вратата.
— Лош късмет — заявих аз, извадих пакета с цигари и предложих на Лола.
Тя ме погледна, направи гримаса и си взе една цигара.
— Друг път си помисли, ако въобще можеш да мислиш, когато решиш да доведеш жена в такава дупка — изсъска яростно тя. — Наясно ли си в какво ме забърка?
— Да, съжалявам, но нямаше как да знам. Нищо чудно пък да се окаже щастлива случайност. Не ми се сърди, Лола. Беше ли Перели при теб?
— Разбира се, че беше. Игра карти с Бетило, а после дойде тук. Непрекъснато се виждаме. Той е един от редовните ми клиенти.
— Спомняш ли си кога си тръгна?
— Сигурно е било около десет и половина. Не мога да се сетя с точност до минутата.
— Отлично! — заявих саркастично. — Значи Бетило е говорил истината, а Перели е лъгал.
Тя не каза нищо.
— Мисля, че не е искал Майра да разбере — отбелязах аз и поклатих глава. — Навярно е смятал, че Бетило ще потвърди показанията му. Не е изключено да те призоват за свидетел, Лола. Той трябва да има алиби.
— Това мен не ме притеснява, но тя май се стегна — Лола сви рамене. — Познавам този тип жени. Смята, че след като се е влюбил в нея, мъжът е неин за цял живот. Но не става така.
Извадих стодоларова банкнота.
— Дължа ти ги заради чаршафа, който ти съсипах. Дръж си устата затворена за Перели, Лола. Ще те предупредя, ако си ни нужна за процеса.
Сгъна стотачката и я пъхна в чорапа си.
— Какви свине са мъжете! — възкликна тя и презрително хвърли изпушената наполовина цигара в камината.
III
Отворих вратата на буика, седнах зад волана и запалих двигателя.
Майра пушеше замислено.
— Значи няма да закачаме Бетило? — попита ме с тих, равен глас.
— Както се оказва — отвърнах аз, без да я погледна, — той говори истината. Ник се е разделил с него в девет и половина.
— И е прекарал един час с тази ужасна, наплескана блондинка. Браво на него! Надявам се, че е прекарал добре.
Продължих с повишено внимание по Монте Верде Авеню.
— Той рискува живота си, за да го запази в тайна — отвърнах аз. — Прави му чест.
— О, млъкни! — извика Майра, а гласът й трепереше. — Не е нужно да се занимаваш с него. Аз самата няма да направя нищо. Чаках го, докато беше в затвора. На излизане го посрещнах на прага. Когато нямаше пари, а той никога няма пари, аз го издържах. А той ме е мамил с тази уличница в един мизерен бардак и й е плащал.