— Винаги ме е учудвало колко много жени с повече пари, отколкото етика, са се опитвали да ме подкупят, за да се откажа от даден случай. Съжалявам, но няма да стане. Парите не ме интересуват.
— Каква е цената? — гласът й беше сърдит.
— Продължавам да твърдя, че парите не ме интересуват. Ако това е всичко, което имате да ми кажете, моля да ме извините, но ще си лягам. Уморен съм.
— Петдесет хиляди долара — заяви тя, наблюдавайки ме.
Ухилих й се.
— Ние се пазарим за един човешки живот, мисис Дедрик. Ако не продължа да работя върху случая, Перели ще отиде в газовата камера. Сериозно ли искате подобно нещо?
— Не знам нищо за Перели. Той не ме засяга. Ако го осъдят и установят, че е виновен, значи е виновен. Давам ви петдесет хиляди долара, за да заминете някъде за един месец. Ще ги вземете ли?
— Не мога да замина за един месец, мисис Дедрик. Зает съм. Опитвам се да открия кой е отвлякъл съпруга ви.
— Седемдесет и пет хиляди.
— Какво се случи с Дедрик? Някой го удари прекалено силно ли? Да не би да сте разбрали, че баща ви е в основата на всичко и искате да откупите живота му? Или от чисто егоистични мотиви не желаете великата американска общественост да разбере, че сте се омъжили за контрабандист на марихуана?
— Сто хиляди — процеди тя през побелелите си устни.
— Не бих приел и милион! — отсякох и се изправих на крака. — Не си хабете напразно думите. Ще продължа тази работа и ще я доведа докрай. Лека нощ!
Тя стана. Беше опасно спокойна и това ме накара да се огледам, за да разбера дали носи дамска чанта, но не видях. В подобно настроение не бих се учудил, ако се опиташе да ме застреля.
— Сигурен ли сте?
— Казах лека нощ. Не можете да очаквате да става винаги вашето. Потегляйте, мисис Дедрик. Досаждате ми.
— Има и друг начин, по който мога да се справя с вас — каза тя със студена, безизразна усмивка. — Давам ви още една възможност. Двеста хиляди.
— Вън! — изкрещях и прекосих стаята, за да отворя вратата.
Тя бързо стигна до телефона, набра някакъв номер, изчака за миг, а после изпищя с глас, който ме извади от равновесие:
— Полиция! Помощ! Елате веднага!
Затвори телефона, обърна се към мен, а безизразната усмивка все още играеше по устните й.
— Страшно умно — отбелязах аз и седнах. — Какво се предполага, че съм извършил? Нападение?
Сложи ръка върху предницата на роклята си и я разкъса. После впи нокти в рамото си и върху бялата плът се очертаха четири яркочервени ивици. Прокара ръце през косата си, ритна масичката, бутна канапето към камината, събра килима. Докато се движеше из стаята и продължаваше да разбърква мебелите, аз се пресегнах към телефона, набрах номера и зачаках.
— Ало? — чу се гласът на Пола.
— В беда съм. Идвай веднага. Знаеш ли, свържи се с Франкън и го заведи в полицията колкото е възможно по-бързо. След пет минути ще бъда обвинен, че съм извършил нападение. Мисис Дедрик в момента подготвя сцената.
— Пристигам — отвърна Пола и затвори.
Сложих обратно слушалката върху вилката и запалих цигара.
— Ако бях на ваше място, щях да си сваля чорапите. Така картината би изглеждала по-автентична — заявих спокойно.
— Ще съжалявате, че не взехте парите, глупако. Ще ви дадат две години.
— Жалко, че се издрахте — поклатих тъжно глава. — Напразни усилия. Няма да открият следи от кожата ви върху ноктите ми, а трябва да ви кажа, че винаги търсят.
Навън изскърцаха спирачки. Сирийна изрева диво и пронизително и излезе, залитайки, на верандата.
Не се помръднах.
По пътеката в градината изтрополяха стъпки.
— Спокойно, госпожо. Ние сме тук — избоботи мъжки глас.
Сержант Макгро се изправи с целия си ръст на входа, усмихвайки се подигравателно с пистолет в ръката.
— Само една крачка и ще стрелям! — изблея той, гледайки ме кръвнишки.
— Не драматизирай — отвърнах, изтръсквайки пепелта на пода. — Тя се шегува.
— Така ли? Личи й. Стани и си вдигни ръцете!
Станах и си вдигнах ръцете.
Той се вмъкна предпазливо.
— Сексманиак, а? Винаги съм подозирал, че си извратен.
В стаята влезе униформено ченге, подкрепяйки Сирийна, която се свлече на един стол. Драскотините кървяха и кръвта се стичаше върху белия й сутиен и върху роклята й. Ролята й отиваше.