— Не успях да открия Франкън — каза тя, опитвайки се да диша нормално. — Не беше вкъщи. Не си получил още обвинение, нали?
Макгро я хвана за ръката.
— Нямате право да влизате тук. Вън!
— Не я закачай! — изкрещя Мифлин. — Какво искаш? — той се приближи до Пола и Макгро с неохота я пусна.
Пола постави куфарчето на масата и го отвори. Вътре имаше малък грамофон с плоча.
— Може би си спомняте, мисис Дедрик — започнах тихо аз, — че преди интересния ни разговор аз завъртях един ключ, твърдейки, че е на телефона в спалнята ми. Всъщност пуснах грамофона. Когато нощем приемам сам богати жени, внимавам да не си навлека обвинение, че съм ги нападнал.
Сирийна сякаш се готвеше да ме убие.
— Той лъже! Отправете му обвинението! Какво чакате?
— Пусни го — подканих Пола.
Пола включи грамофона и постави иглата върху плочата.
Гласът ми прозвуча с болезнена яснота и всички замръзнаха.
Когато женският глас каза: „Каква е цената?“, Сирийна подскочи от стола и се втурна към грамофона, но Пола й препречи пътя.
— Спрете го! — изкрещя тя. — Не искам повече да слушам! Спрете го!
Кимнах на Пола и тя повдигна иглата.
— По добре е да го чуем до края, мисис Дедрик — спокойно заяви Мифлин. — Или оттегляте обвинението?
Сирийна се изправи, фигурата й беше царствена. За миг се взря в мен, а очите й блестяха опасно. После се приближи до вратата, отвори я и излезе, без да я затвори.
Никой не се помръдна и не промълви нищо, докато стъпките й не заглъхнаха по каменната настилка на коридора.
— Свалете му белезниците! — заповяда рязко Мифлин.
Макгро се подчини с вид на тигър, изпуснал обяда си.
— Е, знаеш как да се пазиш — заяви Мифлин с неприкрито възхищение. — Щеше да ти извърти хубав номер.
— Да — отвърнах, разтривайки китките си. — Хайде да отидем в кабинета ти. Искам да поговорим. — Погледнах към Пола, която затваряше капака на грамофона. — Прекрасна, експедитивна работа. Какво направих? От леглото ли те измъкнах?
— Не, от ваната — отвърна Пола. — Ако повече няма да се забъркваш в нищо, бих искала да се върна в нея.
— Върви и ти благодаря, Пола. Ти ме спаси от тигрите.
Ухилих се на Макгро. Той напусна стаята. Вратът му беше станал аленочервен.
Когато Пола излезе и двамата с Мифлин седяхме в горещия му кабинет, аз казах:
— Ако делото се обърне така, както аз го виждам, в пресата ще се вдигне страхотен шум, Тим.
Мифлин ровеше безнадеждно в джобовете за цигарите си, но след като не ги откри, повдигна вежди към мен.
— Дай ми една цигара. Какво имаш предвид под шум?
Дадох му и запалих и аз.
— Съществува вероятност Маршланд да стои зад похищението. Дедрик е контрабандист на наркотици и работи с Барът. Обзалагам се, че Маршланд е разбрал и е наел някой да го премахне. Затова мисис Дедрик се опита да ме подкупи.
Мифлин изглеждаше слисан.
— Тогава къде, по дяволите, е Дедрик?
— И аз искам да разбера. Мисля си, че може би Барът ще ни каже. На сцената се появи нов герой, който знае не по-малко от Барът — висок, широкоплещест господин с бежов костюм и бяла филцова шапка.
— Издирваме го. Значи ти се обади?
— Да. Трябваше да свърша една работа и ако бях останал, щях да закъснея. Открихте ли уликата в кофата за боклук?
— Прекарал е нощта там, а?
— Сигурно.
— Търсим го. Какво те кара да смяташ, че Маршланд е свързан с похищението?
Разказах му какво съм научил в хотел „Бийч“.
— Според мисис Дедрик той е офейкал в Европа, но аз не й вярвам.
— Може би ще направя добре, ако отида и се опитам да поговоря с него — каза Мифлин.
— Би ли изчакал до утре следобед? Ако открием доказателства, че Барът търгува с марихуана, смяташ ли, че ще успеем да го накараме да говори?
Мифлин се усмихна мрачно.
— Нищо не ни пречи да пробваме.
— Имаш ли представа къде мога да намеря цигари с марихуана? Например двеста-триста.
— Отделът за борба с наркотиците би трябвало да има. Защо?
— Хайде да поискаме. Барът не е единственият, който може да подхвърля уличаващи доказателства. Утре по някое време ще ви се обадят, че в стаята му ще откриете двеста цигари с марихуана. Хванете го и го обработете както трябва. Не смятам, че носи много бой. Сигурен съм, че ще издрънка всичко.