Выбрать главу

Очите на Мифлин се разшириха.

— Не мога да го направя. Ако Брандън разбере…

— Кой ще му каже?

Той впери поглед в мен, почеса се замислено по врата и поклати глава.

— Не ми харесва тази идея, Вик.

— И на мен не ми харесва, но друг начин да го хванем няма. Хайде да вземем наркотика.

— Е, добре. Но ако не проговори, ще се накиснем здраво.

— Твоя работа. Пусни Макгро по следите му. Той се разстрои, че ме изпусна.

Мифлин излезе от стаята. Забави се двайсетина минути. Върна се с малка дървена кутия.

— Наложи ми се да кажа на шефа на отдела за какво са ми. От месеци се опитва да пипне Барът. Планът ти му се понрави — Мифлин изглеждаше шокиран. — Някои ченгета нямат никаква етика.

Взех кутията и станах.

— Нито пък аз, когато се занимавам с отрепки като Барът.

— Внимавай, Вик. Не ми хареса погледът, който мисис Дедрик ти хвърли.

— И на мен не ми хареса. Как е Перели?

— Добре е. Франкън се срещна с него сутринта. Поне засега не се притеснявай за Перели.

— Няма ли някаква възможност да го видя?

— Абсурд. Брандън му е поставил специална охрана. Никой, освен Франкън не може да се приближи до него.

— Когато хванеш Барът, накарай го да проговори, Тим. Имам чувството, че е в състояние да преобърне хода на делото.

— Ако знае нещо, ще намеря начин да го изтръгна от него — обеща Мифлин.

Взех грамофона от стаята за разпит, излязох на улицата и хванах такси.

Беше единайсет без десет.

Денят си го биваше.

Шеста глава

I

На следващия ден до обед се занимавах с обичайните си задължения в кантората. Липсваше ми Кърман, тъй като имаше много дребни задачи, и след като той беше в Париж, трябваше да ги върша аз. Приключих към един и отново можех да насоча вниманието си към отвличането на Дедрик.

— Следобед ще отида в апартамента на Барът — заявих на Пола, докато обядвахме набързо в кабинета ми. — Искам да му оставя един малък подарък.

Разказах й какво сме измислили с Мифлин.

— Ако хванем Барът и му отправим обвинение, може би ще успеем да го размекнем. Във всеки случай Тим смята, че ще успее.

Пола не одобри идеята, но тя никога не одобряваше нещо, което не се вършеше с почтени средства.

— Какво възнамеряваш да правиш? Да го изчакаш, докато излезе ли?

— Да. Ще струва пари, но вече свикнах да харча. Ще подкупя Макси да ми даде шперца.

— Внимавай, Вик.

Ухилих й се.

— Непрекъснато ме предупреждаваш да внимавам. Какво ти става тези дни? Преди две години не говореше така.

Усмихна ми се притеснено.

— Мисля, че вече те познавам по-добре. Иска ми се да се придържаш към обичайните ни занимания, Вик, и да престанеш с тези опасни ангажименти.

— Не го върша за развлечение. Ако Перели не ми беше спасил живота, нищо нямаше да бъде в състояние да ме накара да се забъркам в аферата. Не е човек, който си заслужава да се рискува за него, но той го направи за мен. Барът съвсем спокойно можеше да ме намушка с ножа. Смятам, че трябва да продължа, докато се реванширам.

В един и половина паркирах колата пред кооперацията на Джеферсън Авеню.

Когато влязох във фоайето, Макси се беше облегнал на бюрото. На телефонната централа нямаше никакво момиче. Телефонната слушалка с ремъците беше на гишето, така че той да може да я стига.

— Искаш ли малко пари? — попитах рязко. — Мога да ти дам известна сума, ако ми окажеш съдействие.

Изгледа ме подозрително.

— Никога не отказвам пари. Какво ти трябва?

— Шперцът ти.

Ако бях стрелял, не би се изплашил толкова.

— Какво?

— Шперцът. И побързай. Веднага получаваш петдесет долара.

Примигна с малките си очи.

— Петдесет долара? — попита замечтано Макси.

Разстлах пет десетачки пред него. Помислих си, че ако тази лудост да пръскам пари продължи, след няколко дни ще бъда разорен.

Изгледа банкнотите, облиза устни и се почеса по носа.

— Жив ще ме одерат — каза той, снишавайки глас. — Не мога да го направя.

Оставих още две петачки, наведох се над тях и леко ги духнах.

— Това е таванът — заявих и му се усмихнах. — Даваш ми шперца за десет минути.