Тесният под на тунела беше застлан с издигаща се маса от кафяви, мъхести тела. Острият писък, шумолящите опашки и тропащите крака издаваха кошмарен звук.
Грабнах пистолета и стрелях два пъти към кипящата маса. Гърмежът прокънтя оглушително в тунела и ехото се отрази многократно в стените.
Страховитият кафяв килим се олюля, но място за отстъпление нямаше. Гъмжилото от плъхове, изпълнило целия тунел, попречи на тези, които бяха отпред, да се оттеглят.
Изстрелите бяха повалили три от чудовищата, а останалите се втурнаха назад, газеха се и впиваха острите си зъби един в друг. Въздухът се разкъсваше от пронизителните им писъци.
Грабнах сандъка от Пола и го сложих на място, втурнах се обратно и довлякох още два.
Докато Пола слагаше поредния сандък, един плъх скочи през процепа и я събори.
Безумният й вик ме накара да хукна към нея. Лежеше по гръб и удряше с двете си ръце плъха, докато той се мяташе ожесточено, мъчейки се да се добере до гърлото й.
Ударих го с дръжката на пистолета, хванах го и го запокитих над стената от сандъци.
Нямах време да видя дали е наранена. Качих сандъка, който беше донесла, и се върнах, за да взема още два.
Пола се беше изправила на крака и, олюлявайки се, продължи да ми помага.
Завършихме втория ред и стената стана висока два фута, но това не беше достатъчно. Входът към пещерата трябваше да бъде запушен изцяло, за да сме в безопасност, макар че безбройните тежки плъхове можеха да съборят преградата.
— Не спирай! — казах задъхано аз. — Трябва да направим преградата двойна.
Продължихме да работим. Влачехме сандъците, нареждахме ги и се връщахме да вземем други.
Шумът отвън беше ужасяващ и от време на време сандъците се олюляваха от натиска на борещите се тела.
— Още един влезе! — изпищя Пола, изпусна сандъка, отстъпи назад и хвана с ръце шията си.
Завъртях лъча на фенерчето, видях как нещо се стрелна към мен и вдигнах ръце. Животното захапа ръкава ми, като едва не улучи плътта, и увисна, дращейки с крака по ръката ми.
Пуснах фенерчето, посегнах към шията на плъха, не уцелих, затърсих с пръсти и почувствах как зъбите му се забиха в ръката ми. Когато ме захапа отново, се овладях и пречупих гръбнака му. Хвърлих го през дупката и вдигнах последния сандък, за да довърша изцяло преградата.
Пола вдигна фенерчето и се приближи към мен. Разгледахме стената от сандъци. Плъховете дращеха, но тя не помръдваше.
— Ако направим още един ред, сме спасени.
— Тече ти кръв.
— Няма значение. Хайде да изградим още един ред.
Носехме сандъците и ги трупахме. Едва стояхме на краката си, но издържахме някак си и направихме стената тройна. После двамата изтощено се свлякохме на пода. След няколко минути Пола се опита да седне.
— Дай ми носната си кърпа, за да ти оправя ръката.
Тя превърза раната и отново легна до мен.
— Ех, сега да имаше бутилка скоч! — промърморих аз и я прегърнах. — Не можеш да си изкривиш душата, че беше вълнуващо, нали?
— Предпочитам да не го бях изживяла — отвърна Пола с треперещ глас. — Никога не съм била толкова уплашена. Смяташ ли, че ще се махнат?
Съдейки по безумната врява отвън, си помислих, че ще останат със седмици.
— Не знам. Във всеки случай ще почакат малко. Но не се притеснявай, не могат да влязат тук.
— Но и ние не можем да излезем, Вик. Пък дори и да се махнат, не знаем как да се измъкнем от мината, а и фенерчето скоро ще се изтощи.
Докато Пола говореше, аз изследвах стените на пещерата. Най-накрая лъчът се спря върху останалите в средата на пещерата сандъци.
— Хайде да видим какво има в тях — казах аз, изправяйки се с мъка на схванатите си крака. — Можеш да полежиш, докато проверявам.
Издърпах един сандък. Капакът му беше закован. Ударих го в земята и той се отвори. Вътре, наредени един върху, друг лежаха грижливо опаковани пакети с цигари.
— Марихуана! — възкликнах аз. — Това сигурно е складът на Барът. Каква плячка! Сигурно са милиони.
Пола стана с усилие и се приближи.
— Едва ли ги е влачил през тунела — заявих развълнуван. — Трябва да потърсим. Изключено е да няма друг вход.
Стените бяха солидни, ето защо насочих вниманието си към пода. Пола откри хитро замаскирания люк. Стъпих на единия край, а другият се открехна достатъчно, за да мога да го хвана.