Притеснявах се за Пола. Ако някой пазеше камионите, навярно я бяха заловили. Но не можех да направя нищо, освен да продължавам напред. Не биваше да се връщам. Мъжете се бяха разпръснали толкова много, че отстъплението ми към магистралата беше невъзможно. Знаеха, че докато ме преследват във верига, рано или късно ще ме хванат. Ситуацията ми напомняше за една детска игра. В момента беше невъзможно да разкъсам линията зад себе си. Когато се стъмнеше, щях да се обърна и да видя дали не мога да проникна през нея, но сега все още беше невъзможно.
Продължих с бавен тръс. Мъжете също бяха намалили скоростта и разстоянието между нас остана същото.
Вдясно се виждаха полите на хълмовете. Това ме разтревожи. Не след дълго те щяха да послужат като бариера и да дадат възможност на мъжете да се изтеглят вляво. Ако не внимавах, щях да попадна в клопка.
Реших да се опитам да се промъкна покрай тях, преди да стигна до хълмистата местност.
Хукнах напред, а после свърнах рязко вляво.
Зад гърба си моментално чух вик.
Оглеждайки се, видях трима мъже да тичат по пясъка, за да ми пресекат пътя. Увеличих скоростта, но ми оставаше да измина голямо разстояние. Задъхвах се и от време на време затъвах и падах на мекия пясък.
Един от рибарите, огромен силен мъж, бягаше здраво. Дългите му крака прелитаха над земята, докато се мъчеше да ме изпревари.
Втурнахме се към празното пространство между двата хълма. Ако стигнех първи, щях да изляза отново в открита местност. Но ако той се окажеше по-бърз, щеше да ме заклещи в тясната пустинна ивица, където рано или късно щях да попадна в капана.
Прецених разстоянието и разбрах, че той има преднина. Стискайки зъби, усилих темпото. Откъснах се. Другите мъже, които отново тичаха, бяха изостанали безнадеждно. Но този не ме изпускаше. Празното пространство между хълмовете вече беше по-близо. Виждах мъжа — червеното сурово лице, стичащата се изпод кепето пот и студената усмивка. Свърна рязко към мен и се нахвърли като бик отгоре ми.
Опитах се да се изплъзна, но той очакваше подобен ход. Приближи се и ме сграбчи за сакото.
Замахнах да го ударя, но той се наведе и ръцете му ме обхванаха в мечешка прегръдка. Залитнахме, започнахме да се боричкаме и паднахме на пясъка.
Халосах го отстрани, но ударът беше отблизо и не свърши кой знае каква работа. Освободи се от мен и замахна с юмрук към вдигнатото ми лице. Успях да се отдръпна и го фраснах в гърдите — хубаво, солидно кроше, което го запрати по гръб на земята.
Драскайки по пясъка, се изправих точно навреме, за да спра атаката му с внезапен удар по лицето. Главата му се отметна назад. Реших да го довърша, пускайки в ход и двете си ръце. Уцелих го по брадата и коленете му се огънаха. После замахнах отдолу, влагайки цялата си тежест в удара, и го повалих на пясъка.
Пътят ми вече беше свободен, но бях останал без дъх и ми сб струваше невъзможно да се помръдна.
— Спри!
Заплахата в гласа ме накара да се обърна.
Ниският, широкоплещест тип беше дотичал до нас. В десния си юмрук стискаше пистолет, насочен към мен.
Спрях.
— Вдигни ръце и хвани облачето!
Вдигнах ръце. Почувствах облекчение от това, че стоях на едно място и дишането ми се нормализираше. Ако въобще имахме късмет, Пола сигурно отдавна вече беше изчезнала.
Рибарят, който бях съборил, се изправи. Тръгна към мен с глупава усмивка.
— Претърси го, Мак — каза широкоплещестият тип.
Мак прокара ръце по мен. Откри малкия пистолет на Пола и го хвърли на приятеля си.
— Друго няма, Джо — отвърна той и направи крачка назад.
Джо се приближи. Малките му очи изследваха лицето ми.
— Кой си ти? Не съм те виждал досега — заяви озадачено той.
— Името ми е Малой.
— Човекът, за когото разправяше тя — обясни Мак, видимо заинтригуван. Джо се намръщи.
— Да, така е. Пъхаше си зурлата в далаверите на Барът, нали? — попита той, бутайки ме с пистолета.
— Е, да, може да се каже и така. Той не ти ли каза?
Джо се ухили.
— Бъркаш. Ние не сме от момчетата на Барът, а малка група, която действа самостоятелно.
Останалите петима мъже задъхано се приближиха с тежки стъпки. Обградиха ме застрашително, но Джо им даде знак с ръка да се отдръпнат.
— Мак, тръгвайте, за да довършите работата. Аз ще го отведа в хижата. Когато сте готови, елате.