Выбрать главу

— Да, щом е Барът, ще участвам — отвърнах аз.

Върна се при шкафа и извади още две пушки и торба с патрони.

— Какво стана, Джо? — попита тя, докато зареждахме пачките.

— Страшна работа! Момчетата са налетели право на тях. Около десетина са, начело с Барът. Мисля, че е дошъл да прибере стоката. Сигурно са забелязали камионите ни и затова се нахвърлиха върху нас.

— Откъде ни дойде тази беля на главата? — изръмжа Мак. — Нямате представа какво чудо беше! — стоеше коленичил пред прозореца и обърна глава, за да погледне Мери. — Те бяха на ръба на кариерата, а ние — долу. Сякаш стреляха по зайци. При първия залп уцелиха Хари, Лу и Джордж. Останалите се скрихме зад камионите. Пълзяха около ръба на кариерата и един по един ни избиваха, докато останах само аз. Стоях и чаках. Накрая решиха, че всички са ни очистили, и слязоха, за да проверят. Хари и Джордж бяха живи — тежко ранени, но все още дишаха. Барът застреля и двамата в главата. Успях да се измъкна, докато оглеждаха другите. Бях стигнал до ръба на кариерата, когато се появи Джо. Забелязаха го. Тъпакът пушеше. Виждаше се от една миля. Тръгнаха след нас. Казах на Джо да не стреля, но той непрекъснато пукаше. А те, разбира се, просто се приближаваха. Надявах се, че ще изчезнем в тъмнината, но не и с Джо, който осветяваше цялото поле. И така, ето ни нас тук, а те са там — навън. Ще падне голяма веселба.

Джо отбеляза:

— Улучих двама. Как можа да си помислиш, че ще стоя със скръстени ръце, след като тази сган стреляше по мен?

Докато разговаряха, разглеждах долината под хижата. Преди да започнеше да изкачва хълма, човек нямаше къде да се скрие. Веднага щом стъпеха на хълма, щяха незабелязано да се озоват пред вратата на хижата.

Закрепих пушката на перваза, вгледах се в тъмнината и натиснах спусъка. Почти веднага шубракът в отдалечения край на долината се освети от светкавици и куршумите зачукаха по стените на хижата.

— Те са в началото на долината — казах аз. — Ако успеят да я пресекат, с нас е свършено.

— След няколко минути луната ще изгрее — обади се Мак. — Когато идвахме насам, беше точно под върха на хълма. Тогава ще разполагаме със силна светлина.

Стори ми се, че видях раздвижване, прицелих се и стрелях.

Дребната, неясна фигура отново се скри. Джо и Мак стреляха едновременно. Последва слаб вик. Тези двамата може и да не бяха много силни в акъла, но стреляха добре.

— Още един боклук отпътува — отбеляза Джо със задоволство.

Сложих ръка върху рамото на Мери и я придърпах към себе си.

— Може ли по някакъв начин да се излезе оттук, освен през вратата? — попитах я шепнешком.

Тя поклати глава.

— Ами покривът?

— Има стълба, която води към него, но оттам няма как да се измъкнем.

— Сигурна ли си?

— Бихме могли да използваме въже, но ще е трудно.

— Мисля, че трябва да погледна — отвърнах аз. — Ще се намери ли въже?

— Има едно в кухнята.

Изведнъж Джо стреля отново.

— Погледнете — изрева той, — идват!

В долината се виждаха шест-седем бягащи фигури. Всички стреляхме веднага, щом успяхме да заредим. Две от фигурите паднаха. Останалите се оттеглиха назад зад прикритието на отсрещното възвишение.

— Дай въжето — казах на Мери. — И отключи капака. Може би ще ни се наложи да изчезнем бързо.

— Какво си шепнете вие двамата? — попита Джо подозрително.

— Подготвяме бягството — отвърнах. — През покрива.

— Имате огромни шансове — изсумтя той. — Ще ви застрелят като зайци, когато луната изгрее.

— Все пак може да ни се наложи. — Първите лъчи на луната се появяваха над върха на хълма. — Ето я.

След две-три минути долината се обля в бяла светлина.

— Е, най-накрая стана лошо за тях — заяви Мак, седнал върху подгънатите си крака. — Оттук е изключено да не ги улучим.

— Според теб какво са намислили? — попита притеснено Джо. — През последните няколко минути въобще не са се обаждали.

— Не е и нужно — казах аз. — Чакат луната да освети хижата и тогава ще се обадят. Ще ни виждат съвсем ясно през прозорците.

— Намерих въжето — извика от съседната стая Мери.

— Качвам се на покрива — отвърнах аз. — Погрижи се за тях.

— Ти по-добре се погрижи за себе си — отбеляза саркастично Джо. — Не очаквай, че ще ти изпратя цветя на погребението.