— Спокойно — отвърна Мак. — Бях сигурен, че този кучи син е намислил нещо.
Картечницата отново започна да мели. В стаята засвистяха куршуми.
— Внимавай! Идват! — изрева Мак.
Виждах ги как тичат на лунната светлина. Криволичеха, за да не ги вземем на мушка. Мак свали един, но останалите пет пресякоха долината и изчезнаха в храстите.
— Лошо — казах аз и приклекнах, понеже от рамката на прозореца хвърчаха трески. — Покриха се. Могат да стигнат незабелязано чак до вратата на хижата.
— Няма да успеят да влязат, без да бъдат застреляни — отвърна Мак. — Къде е ромът на Джо? Ще ми се да ударя още една глътка.
Пропълзя до Джо, обърна го по очи и извади шишето от задния му джоб.
След като огънят спря, вдигнах пушката и изстрелях три куршума към храстите, където беше скрита картечницата.
Последва рязко раздвижване. Някакъв мъж изскочи, стискайки картечницата, и се срина по очи.
— Хубав изстрел — отбеляза Мак, който се беше върнал до прозореца. — Ако някой от тези разбойници иска да вземе картечницата, ще трябва да излезе на открито.
Изплющяха изстрели и ни накараха да се отдръпнем. Няколко куршума продупчиха вратата.
— Вече са пред хижата — прошепнах на Мери. — Влез в другата стая.
— Защо? — пребледняла, тя се взираше в мен с големите си очи.
— Върви, без да задаваш въпроси.
Подчини се и запълзя на четири крака.
— Имаш ли автоматичен пистолет? — попитах Мак, допрял устни до ухото му.
Той кимна.
— И Джо има.
Допълзях до Джо, открих пистолета и се върнах при Мак.
— Слушай: ще се кача на покрива. В момента, в който започна да стрелям, отвори вратата. Ако имаме късмет, когато те забележат, ще бъде твърде късно. Трябва да стреляш бързо и да ги уцелиш. Петима са, не забравяй.
— Ще те свалят в момента, в който се покажеш на покрива.
— Решил съм да рискувам.
От тъмнината долетя глас:
— Излезте или ще ви очукаме.
Пропълзях по пода към вътрешната стая.
Мери ме чакаше.
— Качвам се. Съвсем наблизо са и може би ще ги изненадаме. Не мърдай оттук и си отваряй очите. Нищо чудно да стане напечено.
Докато се катерех по стълбата, си помислих, че последното ми изречение беше чудесен пример за сдържано изказване, омаловажаващо опасността.
Леко бутнах капака и изчаках, ослушвайки се. После бавно се изправих, така че главата и раменете ми се показаха над отвора. Нищо не последва. Чудех се дали хората, които бяха останали в долината, наблюдаваха покрива. Надявах се да не са се сетили за него. Излязох на ярката лунна светлина и почувствах как ми премалява, но не спрях.
Напредвах бавно, притиснат до покрива, и внимавах да не вдигам шум. Очаквах всеки момент да ме застрелят откъм долината. Покривът изглеждаше безкрайно дълъг. Пълзях едва-едва към края му, придвижвайки се инч по инч. Изтрещяха изстрели и аз подскочих, но те бяха насочени към вратата, а не към мен. Възползвайки се от шума се придърпах напред, докато бях в състояние да виждам от ръба на покрива.
Погледнах надолу към шубраците, които се спускаха стръмно към долината. Нищо не помръдваше. После забелязах някакъв мъж, клекнал зад една скала на около двайсет ярда от хижата. Стоях неподвижно и изследвах терена. Открих и останалите, разположени в полукръг пред хижата. Нито един от тях не беше изложен на риск. Всичките бяха защитени от скалите и храстите. Можех да застрелям двама, но другите трима щяха да ме повалят, ако Мак не ги изпревареше. Реших, че е по-безопасно и по-разумно да му кажа къде се крият, преди да се опитам да убия някой от тях.
Когато започнах да пълзя в обратната посока, един от мъжете вдигна очи и ме видя. Нададе вик и стреля. Куршумът прелетя покрай лицето ми. Стрелях бързо и той падна. После се завъртях и стрелях във втория от веригата. Той се изправи на крака. Отдръпнах се рязко. Под мен избухна стрелба и куршумите вдигнаха трески от мястото, където преди малко беше главата ми.
Приведен на две, се затичах към отвора. От другата страна на долината захвърчаха куршуми. Чух ги как жужат покрай мен и едва не паднах, спускайки се надолу по стълбата.
— Ранен ли си? — попита задъхано Мери.
— Не.
Без да спирам, хукнах към външната стая навреме, за да видя как Мак, изправен на отворената врата, мяташе светкавици също като генерал Къстър, когато е оказвал съпротива за последен път в живота си.