— Няма нито едно доказателство за фактите, които чух — заяви най-накрая той. — Яви се в съда с тези приказки и ще видиш какво ще направи с тях областният прокурор. — Обърна се към Франкън: — Що се отнася до мен, сигурен съм, че Перели е отвлякъл Дедрик. Нито една улика, до която се е добрал този кабинетен детектив, не е от значение за мен. Всеки свидетел, който посочва, е или мъртъв, или ненадежден. Ако смятате, че алибито на Перели за часа, прекаран с онази Лола, ще издържи в съда, вие сте луди. А сега си вървете! Изгубихте ми достатъчно време. Докарайте ми Дедрик и може би ще ви повярвам. Това е последната ми дума!
В коридора четиримата се спогледахме.
— Нещата стоят точно така — каза Франкън. — Той е прав, Вик. Разказът е добър, но в съда не би струвал нищо. Трябва да намерим Дедрик.
В края на коридора Мифлин се присъедини към нас.
— Хайде! — изрева той. — Нямате ли си легла?
— Търсите ли Дедрик? — попитах аз.
— След убийството на Леймън търсим мъжа с бежовия костюм — предпазливо отвърна Мифлин. — Не бива да обръщаш внимание на Брандън. Той е наясно, че Грейс Леймън беше убита. Приказва колкото да не заспи.
— След като го търсите, защо не сте го открили?
Лицето на Мифлин стана мораво.
— Щом трябва, ще го хванем. Не се опитвай да остроумничиш. Ако все още е в града, щяхме вече да сме го пипнали.
— Ако не се е покрил яко. Не сте претърсили всяка къща, а това е единственият начин да го намерите.
Франкън вече се отегчаваше.
— Е, аз мисля да вървя да си лягам. Предстои ми тежък ден. До гледането на делото в съда има цяла седмица. Давам ви два дни, преди да се оттегля. Няма да се явя в съда, без да разполагам с доказателства, Вик. Предупредих те и ще го направя.
Отдалечи се, преди да успея да му възразя.
Потиснати и уморени, Пола, Мери и аз слязохме по стълбите, водещи към улицата.
— Да заведа ли мисис Дедрик в апартамента си? — попита Пола.
— Да, моля те. Ще се срещнем утре в кантората. Може би дотогава ще ми хрумне някаква идея.
Хванах им такси и ги изпратих. Докато се приближавах към буика, Мифлин ме настигна.
— Извинявай, Вик. Не мога да направя нищо.
— Знам — облегнах се на колата и потърсих цигарите си. — Мислиш ли, че Дедрик е успял да напусне града?
Мифлин сви рамене.
— Нямам представа. Пътищата, летището и гарата са под наблюдение. Ако го е направил, значи е имал късмет. Или е пробил кордона, или е открил скривалище, където никой не би се сетил да го потърси.
Кимнах.
— Проверих всички места, където има вероятност да се укрива — продължи Мифлин. — Ако е намерил скривалище, значи е добро.
Изведнъж ми хрумна една идея.
— Да — отвърнах аз. — Обзалагам се, че все още е в града. Стой наблизо, Тим. Струва ми се, че ще открия нещо. Не бързай да си лягаш. Може би ще ти се обадя. Ще бъдеш ли вкъщи?
— Натам съм тръгнал. Каква ти е идеята? Къде мислиш, че е?
Качих се в буика и запалих мотора.
— Където ти не би се осмелил да търсиш — отвърнах през прозореца. — В Оушън Енд, братко.
Включих на скорост и подкарах бързо, тъй като той се развика след мен.
II
Когато свърнах по частния път, водещ към Оушън Енд, загасих фаровете.
Най-невероятното, и все пак най-очевидното място, където би се скрил Дедрик, беше Оушън Енд. Ако Маршланд е напуснал имението и Сирийна е сама, Дедрик лесно би я убедил да му осигури убежище, стига да й разкаже някаква покъртителна история.
Това беше просто една идея и макар да умирах от желание да си легна, знаех, че няма да се успокоя, докато не проверя.
По средата на пътя спрях и слязох от колата. Не особено охотно реших, че е по-безопасно да измина останалото разстояние пеша.
Главният вход беше затворен и понеже бях чувал за какви ли не алармени инсталации срещу крадци, монтирани В имението, не се доближих до портата. Тръгнах покрай високата стена и стигнах до едно увивно растение, което изглеждаше достатъчно здраво, за да издържи на тежестта ми. С малко усилие стигнах до горния край на стената и огледах осветената от луната градина, простираща се пред мен.
Скочих тихо и се приземих върху меката почва на една леха с рози.
В далечината се виждаше къщата. Тръгнах предпазливо към нея. Движех се в сенките и използвах всякакви прикрития, докато стигнах до терасата.