Взрях се в нея.
— Защо е било необходимо да се застреля?
Тя извърна очи.
— Полицията го търси по обвинение в убийство, нали?
— Да. Не мисля обаче, че е станало така. Потърсих телефон в стаята му, но нямаше.
Тя не отговори.
После ми дойде една идея — тази нощ бях пълен с идеи.
— Знаеше, че е бил женен, преди да сключи брак с теб, нали? — попитах тихо аз.
Тя подскочи. Лицето й се вкамени.
— Не желая да обсъждам този въпрос!
— Мисля, че би желала да се запознаеш с нея. Тя чака навън.
Сирийна скочи.
— Не я искам тук! Няма да прекрачи прага ми!
— Но тя ще трябва да идентифицира Дедрик. Страхувам се, че ще се наложи да влезе.
— Не! Забранявам й да влиза в къщата ми.
Лицето й беше станало пепеляво, а големите й, блестящи очи сякаш бяха хлътнали в черепа й.
— Аз го обичам! — продължи яростно тя. — Няма да разреша тази жена да се доближи до него!
Тръгнах към прозореца.
— Влез — казах на Мери Джеръм. — Качи се горе и погледни Дедрик. Не й обръщай внимание. Ще се погрижа…
Изведнъж млъкнах.
Сирийна се беше приближила до чекмеджето на бюрото в отсрещния край на стаята. Отвори го и се завъртя. В ръката си държеше малък автоматичен пистолет.
— Тя няма да мръдне от мястото си!
Мери стоеше спокойно на вратата и гледаше Сирийна. Очите й бяха студени и изпълнени с презрение.
— От какво се страхуваш? — попитах аз и тръгнах бавно към Сирийна.
— Не мърдай!
Видях, че пръстът й обхвана спусъка и спрях.
— Внимавай — предупредих я аз.
— Махни тази жена оттук! Няма да разреша да се приближи до него!
— Какво става?
Влезе Мифлин.
Навън се чу изскърцване на спирачки и тропот на крака по терасата. Сержант Макгро и две униформени ченгета влетяха в стаята.
Сирийна бързо отстъпи назад. Наблюдавах я. Видях, че повдигна пистолета и го насочи към себе си. В очите й имаше див ужас и тя притисна дулото към слепоочието си. Очаквах този ход. Хвърлих се напред и я съборих на земята, точно когато пистолетът изгърмя.
Мифлин се втурна, коленичи и изтръгна оръжието от ръката й.
Отстраних се от нея. Лежеше на една страна, положила глава на ръката си, и хлипаше.
— Ранена ли е? — попита задъхано Мифлин.
Поклатих глава и посочих към следата от куршума на пода.
— Какво, по дяволите, става? — излая Макгро. — Какъв е този шум?
— Заведи я горе, за да види Дедрик — казах на Мифлин и махнах към Мери Джеръм. — Тя има отговор, макар че още не го знае.
— Но какво… — започна Мифлин.
— Заведи я горе. По-добре е да го чуеш от нея, отколкото от мен.
Той сви рамене и посочи с пръст към вратата.
— Хайде — подканих Мери. — Всичко е наред. Няма от какво да се плашиш.
Тя последва Мифлин и докато се качваха по стълбите, аз повдигнах Сирийна и я отнесох на канапето. Лежеше на една страна, лицето и беше скрито, а тялото и се тресеше от ридания.
Макгро ми показа зъбите си.
— Все още разрешаваш проблема, умнико — ухили се подигравателно той. — Дошъл си на финала, за да ни обясниш как е станало.
— Е, някой трябва да го направи за вас — отвърнах аз и пресякох стаята към Пола.
— Какво има, Вик? — попита тя.
— Стискай палци. Може би това означава, че Перели ще бъде освободен.
Чакахме.
След малко Мери слезе, последвана от Мифлин.
— Знаеш ли — започна задъхано Мифлин, — този човек горе не е Дедрик. Тя твърди, че е Лут Ферис. — Погледна към Макгро: — Ти познаваш Ферис. Качи се и го виж.
Макгро изтича по стълбите.
— Тя не каза ли, че е Дедрик? — попита Мифлин, сочейки с глава към Сирийна, която все още лежеше на канапето и криеше лицето си.
Кимнах.
Макгро се надвеси през парапета.
— Наистина е Ферис — извика той.
— Тогава къде, по дяволите, е Дедрик? — изкрещя Мифлин.
— Попитай Сирийна. Тя ще ти каже — отвърнах. — Обзалагам се, че той е купчината парцали и кости в мината.
Изведнъж Сирийна седна с побеляло лице и с блеснали очи.
— Аз го застрелях — прошепна тя. — Застрелях и Ферис. Правете каквото искате с мен.
III