— Не, всичко е наред. Значи е убит?
— Изглежда, да. Със сигурност не е самоубийство.
— А какво се е случило с Лий… мистър Дедрик?
— Не знам. Някой го е предупредил, че ще бъде отвлечен. Телефонира ми, за да ме повика. Дойдох и заварих шофьора мъртъв.
— Отвлечен? О! — пое си бързо въздух и се разтресе. — Той ви е казал това? Сигурен ли сте?
— Да, за Бога! Тъкмо се канехме да претърсим къщата. Тук сме само от две-три минути. Ще ни изчакате ли в колата си?
— О, не! И аз ще дойда с вас. Защо е трябвало да бъде отвлечен?
— Точно този въпрос му зададох и аз. Отговори ми, че е съпруг на Сирийна Маршланд.
Тя се промъкна покрай мен, изтича нагоре по стълбите и тръгна по терасата. Последвах я.
Кърман излезе и й препречи пътя към стаята.
— Не смятам, че е нужно да влизате тук — изрече кротко той.
— Виждали ли сте мистър Дедрик? — попита момичето, взирайки се в него.
Светлината от стаята падаше върху лицето й. Беше красива по някакъв странен, суров начин — с хубави очи и волеви устни и брадичка. Навярно беше около трийсетгодишна и според мен съвсем не приличаше на секретарка на богата жена. Дрехите й бяха скъпи. Върху падащата свободно вечерна рокля в цвят бордо носеше официално копринено наметало с увереността и грациозността на модел.
Кърман поклати глава.
— Моля ви, потърсете го. И двамата. В цялата къща. Кимнах на Кърман.
— Първо се обади в полицията, Джак.
Докато Кърман използваше телефона, тя отиде да види шофьора. Наблюдавах я. Цветът се отдръпна от лицето й, но когато се приближих до нея, тя се съвзе и се отдръпна.
— Излезте на терасата — казах аз. — Кърман ще потърси мистър Дедрик.
Докоснах ръката й, но тя потрепери леко и се отмести. После тръгна към терасата.
— Това е ужасно! — извика тя. — Мисля, че е по-добре да намерите мистър Дедрик, вместо да се въртите около мен. Защо се е обадил на вас? Познавате ли се?
— Аз ръководя „Юнивърсъл сървисис“. Вероятно е видял някоя от рекламите ни.
Покри с ръка лицето си и се облегна на парапета.
— Боя се, че името не ми говори нищо. Какво представлява „Юнивърсъл сървисис“? В Оркид Сити съм само от няколко часа.
— Занимаваме се с всякакъв вид услуги — от разводи до подстригване на котки. Мистър Дедрик се нуждаеше от бодигард, но се страхувам, че позакъсняхме.
Забелязах, че трепна.
— Не мога да повярвам. Моля ви да се убедите със сигурност, че го няма в къщата. Трябва да е тук!
— В момента Кърман го търси. Разбрах от мистър Дедрик, че току-що е пристигнал и е сам с шофьора си. Вярно ли е?
— Мистър Дедрик нае къщата за летния сезон. Двамата с мисис Дедрик останаха няколко дни в Ню Йорк — обясни бързо тя. — Върнаха се от Париж. Мистър Дедрик пристигна със самолет от Ню Йорк. Дойде, за да уреди въпроса с къщата. Мисис Дедрик се прибира утре. Придружих господина, за да се уверя, че всичко е наред с къщата. Наели сме стаи в хотел „Оркид“. Мистър Дедрик ми каза, че ще огледа имението тази вечер. Аз трябваше да се присъединя към него по-късно.
— Ясно.
Кърман излезе на терасата.
— В къщата няма никой — заяви той.
— Огледай градината.
Той хвърли бърз, любопитен поглед на Мери Джеръм и слезе по стълбите на терасата.
— Никога не ви е споменавал, че ще бъде отвлечен, нали?
— О, не.
— Кога излезе от хотела?
— В седем и половина.
— Обади ми се в десет и десет. Чудя се какво е правил два часа и четирийсет минути тук. Имате ли някаква идея?
— Предполагам, че е разглеждал къщата. Защо не отидете с приятеля си да му помогнете. Мистър Дедрик може би лежи ранен в градината.
Започнах да схващам, че иска да се отърве от мен.
— Ще се навъртам тук, докато дойде полицията. Не искам да отвлекат и вас.
— Аз… Едва ли бих издържала повече. Ще се върна в хотела — отвърна тя, а гласът й изведнъж стана дрезгав. — Ще им кажете ли, моля, че ще се видим в хотела?
— Смятам, че е по-добре да ги изчакате — заявих аз спокойно.
— Не, мисля да тръгвам. Той… Той може да е в хотела. Време е да вървя.
Докато се обръщаше, я хванах за китката.
— Съжалявам, но сте длъжна да останете, докато дойде полицията.
Погледна ме втренчено. Очите й изглеждаха строги на лунната светлина.