Приковава внимателно ръцете ми от двете страни на тялото ми.
— Е, поне се съвзе — въздъхва той. — Разтревожих се за момент.
Мъча се да овладея треперещите си крайници.
— Махни си ръцете от мен.
Той размахва облечените си в кожа пръсти пред лицето ми.
— Защитен съм. Не се бой.
— Мразя те.
— Каква страст само — засмива се отново той. Изглежда толкова спокоен, толкова ведър. Взира се в мен с неочаквано приветливи очи.
Аз извръщам глава.
Той се изправя. Поема си малка глътка въздух.
— Виж — казва, пресягайки се за поднос, оставен върху малка масичка. — Донесох ти храна.
Възползвам се от момента да се надигна и да се огледам наоколо. Лежа в легло с балдахин и с дамаска в златисти и винено кървави багри. Подът е застлан с дебел, пищен килим с цвят на залязващо лятно слънце. В стаята е топло. Със същия размер е като тази, в която аз съм настанена; мебелите са стандартни: легло, гардероб, помощни масички, полилей, искрящ от тавана. Единствената разлика е, че в тази стая има допълнителна врата, а върху малка масичка в ъгъла тихо гори дебела свещ. Не съм виждала огън от незнайно колко години. Едва овладявам порива си да протегна ръка и да докосна пламъка. Надигам се върху възглавниците и се преструвам, че не ми е удобно.
— Къде съм?
Уорнър се обръща към мен с чиния с хляб и сирене в ръка. В другата си ръка държи чаша вода. Той оглежда стаята, сякаш я вижда за пръв път.
— В спалнята ми.
Ако главата ми не се разцепваше на малки парченца, щях да се изкуша да побягна.
— Отведи ме в моята стая. Не искам да съм тук.
— И въпреки това си именно тук. — Той сяда в другия край на леглото, на около метър от мен. Побутва чинията към едната ми ръка. — Жадна ли си?
Не знам дали е защото не мога да разсъждавам трезво, или защото съм в същински смут, но ми е много трудно да помиря полярно противоположните личности на Уорнър. Предлага ми чаша вода, след като ме е принудил да причиня жестока мъка на друг човек. Вдигам ръце и оглеждам пръстите си, сякаш ги виждам за пръв път в живота си.
— Не разбирам.
Той килва глава, изучавайки ме с поглед, сякаш се чуди дали не съм пострадала сериозно.
— Просто попитах дали не си жадна. Какво има за разбиране? — Пауза. — Изпий водата.
Поемам чашата. Вглеждам се в нея. Вглеждам се в него. Вглеждам се в стените.
Сигурно полудявам.
Уорнър въздъхва.
— Не съм сигурен, но като че ли припадна. И ми се струва, че е добре да хапнеш нещо, макар че и в това не съм особено сигурен. — Той замълчава за кратко. — Бих казал, че напрежението ти дойде в повечко още на първия ти ден тук. Вината е моя.
— Защо се държиш мило с мен?
Изненадата по лицето му ме изненадва още повече.
— Защото ме е грижа за теб — отвръща просто той.
— Грижа те е за мен? — Ступорът в тялото ми започва да се разсейва. Кръвното ми налягане се покачва и гневът постепенно си проправя път към повърхността на съзнанието ми. — За малко да убия Дженкинс заради теб!
— Не си го…
— Подчинените ти ме пребиха! Държиш ме тук като в плен! Заплашваш ме! Заплашваш да ме убиеш! Не ми даваш никаква свобода, а твърдиш, че те е грижа за мен? — Едва не запращам чашата с вода в лицето му. — Ти си чудовище!
Петнайсета глава
„Защо просто не се самоубиеш?“ — беше ме попитал някой от съучениците ми веднъж.
Мисля, че ми зададе въпроса само за да ме нарани, но тогава за пръв път се замислих сериозно върху този вариант. Не знаех как да му отговоря. Може би разсъждавах наивно, но все се надявах, че ако бях послушна, ако правех всичко както трябва, ако говорех разумно или просто си мълчах, родителите ми ще размислят. Най-сетне ще се вслушат в думите ми. Ще ми дадат шанс. Ще се научат да ме обичат.
Открай време хранех тази глупава надежда.
— Добро утро.
Очите ми се отварят рязко. Никога не съм имала дълбок сън.
Уорнър се взира в мен, седнал в крайчеца на собственото си легло със спретнат костюм и съвършено лъснати обувки. Всичко у него е образцово до педантичност. Безукорно. Дъхът му е свеж в прохладния сутрешен въздух. Усещам го по лицето си.
Отнема ми секунда да осъзная, че съм увита в същите чаршафи, в които и Уорнър е спал. Внезапно лицето ми пламва и опитвам да се измъкна. Едва не падам от леглото.