Главата ми се върти.
Устните му са по врата ми, вкусват ме, поглъщат ме, а аз си налагам да мисля трезво. Налагам си да проумея колко неестествена е ситуацията. Не знам как да си обясня смута в съзнанието ми, колебливото ми отвращение, неочакваната химична реакция към устните му. Трябва да сложа край на това. Веднага.
Пресягам се към копчетата му.
Той обаче го приема като поощрение.
Уорнър ме повдига през кръста, опира ме в стената и обхващайки с ръце задните ми части, принуждава краката ми да се увият около тялото му. Не му хрумва, че така ми предоставя идеалния ъгъл, за да се домогна до вътрешния му джоб.
Устните му намират моите, ръцете му се промъкват под тениската ми и дишането му се учестява, хватката му става още по-силна и аз направо разкъсвам куртката му от отчаяние. Това не може да продължава още дълго. Нямам представа докъде възнамерява да стигне Уорнър, но не бива да насърчавам лудостта му повече от това.
Трябва да се приведе напред само още два-три сантиметра…
Ръцете ми обхващат дръжката на пистолета.
Усещам го как се сковава. Отдръпва се назад. Наблюдавам как лицето му преминава през фази на недоумение/ужас/болка/потрес/гняв. Пуска ме на пода тъкмо когато пръстите ми натискат спусъка за първи път.
Мощта, силата на оръжието е покоряваща, гърмежът ме слисва с пронизителността си. Тътенът отеква в ушите и вените ми.
Колко сладка музика.
Малка победа.
Защото този път кръвта не е на Адам.
Четирийсета глава
Уорнър е на земята.
Аз хуквам с пистолета му в ръка.
Трябва да открия Адам. Трябва да открадна кола. Трябва да намеря Джеймс и Кенджи. Трябва да се науча да шофирам. Трябва да откарам всички на безопасно място. Трябва да сторя всичко това в същия този ред.
Адам не може да е мъртъв.
Адам не е мъртъв.
Адам няма да е мъртъв.
Стъпалата ми плющят по паважа в равномерен ритъм, тениската и лицето ми са оплескани с кръв, ръцете ми все още треперят леко под залязващото слънце. Поривист полъх на вятъра духва край мен, изтръгвайки ме от безумната реалност, в която плувам. Вдишвам дълбоко, вдигам присвит поглед към небето и осъзнавам, че не разполагам с много време до смрачаване. Поне улиците отдавна са опразнени. Но нямам абсолютно никакво понятие къде са се дянали хората на Уорнър.
Питам се дали и Уорнър е имал от проследяващия серум. Питам се дали ще разберат, че е мъртъв.
Притаявам се в тъмни улични ъгълчета, оглеждам се за улики, мъча се да си спомня къде точно беше паднал Адам, но паметта ми е слаба, размита, мозъкът ми е твърде съкрушен, за да ми предостави тези подробности. Този страховит момент е просто плетеница от лудост в главата ми. Не мога да го разтълкувам, а Адам може да е къде ли не. Може да са му сторили какво ли не.
Дори не знам какво търся.
Дочувам внезапно раздвижване и се шмугвам в една странична уличка, затягайки пръсти около хлъзгавата дръжка на пистолета. Сега, когато най-сетне съм възпроизвела първия си изстрел с оръжие, се чувствам по-уверена с него, по-наясно със способностите му, с начина му на действие. Но не знам дали трябва да се радвам, или да се плаша от факта, че така бързо се сприятелих с нещо толкова смъртоносно.
Стъпки.
Облягам гръб на стената, долепвайки ръце и крака до грубата ѝ повърхност. Моля се укритието на сенките да е достатъчно. Чудно ми е дали някой е намерил Уорнър вече.
Един войник минава точно покрай мен. През гърдите му са преметнати пушки, а в ръката си държи по-малко автоматично оръжие. Свеждам поглед към пистолета в собствената си ръка и осъзнавам, че нямам никаква представа колко видове съществуват. Знам единствено, че някои са по-големи от други. Някои трябва да се презареждат постоянно. А други, като този в ръката ми — не. Може би Адам ще ми обясни останалите разлики.
Адам.
Задържам дъха си и се придвижвам възможно най-безшумно по улиците. Забелязвам открояваща се тъмна сянка по тротоара пред себе си и опитвам да я избегна. Но приближавайки се, осъзнавам, че всъщност не е сянка. Петно е.
Кръвта на Адам.
Стисвам челюстта си и я задържам така, докато болката не прогонва писъците. Поемам няколко кратки, мънички, твърде забързани глътки въздух. Трябва да се съсредоточа. Трябва да използвам тази информация. Трябва да съм нащрек…