Аз кимвам вцепенено.
Той напуска стаята.
От години правим сериозни проучвания — каза той. — Смеем да твърдим, че сме доста осведомени — каза той. — Съвсем скоро ще проведем и този разговор.
За пръв път в живота си получавам възможността да разбера какво съм и идеята ми се струва фантастична. Ами Адам? Адам. Изтръгвам се от унеса и присядам до него. Стисвам пръстите му. Касъл може и да греши. Може би всичко това е просто съвпадение.
Трябва да се съсредоточа.
Питам се дали някой има прясна информация за Уорнър.
— Джулиет?
Очите му са полуотворени. Гледа ме така, сякаш се чуди дали не съм плод на въображението му.
— Адам! — Едва успявам да укротя енергията си.
Той се усмихва и напънът като че ли изцежда силите му.
— Господи, колко се радвам да те видя.
— Ти си добре. — Хващам ръката му, устоявам на импулса да го придърпам в обятията си. — Наистина си добре.
Усмивката му се разширява.
— Толкова съм уморен. Имам чувството, че мога да проспя няколко години.
— Не се тревожи, ефектът на успокоителното ще отшуми съвсем скоро.
Обръщам се. Две момичета с напълно еднакви зелени очи се взират в нас. По лицата им едновременно се появяват усмивки. Дългите им, гъсти кестеняви коси висят в съвършено прави конски опашки от главите им. Носят еднакви сребристи униформи. На краката си имат златисти ниски обувчици.
— Аз съм Тана — казва момичето отляво.
— Аз съм Ранда — добавя сестра ѝ.
Не намирам абсолютно никаква разлика помежду им.
— Приятно ни е да се запознаем — изричат двете в един глас.
— Аз съм Джулиет — продумвам. — И за мен е удоволствие.
— Адам е почти готов за изписване — уведомява ме едната.
— Тана е уникална лечителка — изчуруликва другата.
— Ранда е по-добра от мен — вмята първата.
— Ще е свободен да си върви веднага щом успокоителното се изчисти от организма му — казват едновременно с усмивки на лица.
— О… това е прекрасно… много ви благодарим… — Не знам към коя от двете да гледам. На коя да отговоря. Връщам поглед към Адам. Като че ли се забавлява.
— Къде е Джеймс? — пита той.
— Играе си с другите деца. — Май му отговаря Ранда.
— Току-що го водихме до тоалетната — казва другата близначка.
— Искате ли да го видите? — Отново Ранда.
— Има и други деца? — Очите ми се разширяват по протежение на цялото ми лице.
Момичетата кимват в унисон.
— Ще отидем да го доведем — казват в хор. И изчезват.
— Струват ми се добри души — коментира след секунда Адам.
— Да, прав си. — Цялото място ми се струва добро.
Тана и Ранда се връщат с Джеймс, който изглежда по-щастлив, отколкото някога съм го виждала, като че ли дори е по-щастлив, отколкото при срещата му с Адам. Тук видимо му харесва. Харесва му да е с другите деца, харесва му да е с "красивите момичета, които се грижат за мен, понеже са много мили, и има купища храна, и ми дадоха шоколад, Адам, опитвал ли си някога шоколад?". Има и голямо легло, пък и е безкрайно развълнуван, защото от утре започва училище с другите деца.
— Много се радвам, че си буден — казва той на Адам, подскачайки нагоре-надолу върху леглото му. — Казаха ми, че си се разболял и че си почиваш, а сега, като си буден, значи, си по-добре, нали така? И сме в безопасност? Май не си спомням какво се е случило по пътя дотук. — Признава си той леко засрамен. — Явно съм го проспал.
Струва ми се, че в този момент Адам го досърбяват ръцете да извие врата на Кенджи.
— Да, в безопасност сме — уверява го Адам, прокарвайки ръка през рошавата му русолява коса. — Всичко е наред.
Джеймс хуква към занималнята при другите деца. Тана и Ранда си измислят оправдание да ни оставят насаме. Стават ми все по-симпатични, и по-симпатични.
— Обясни ли ти вече някой какво е това място? — пита ме Адам. Съумява да се поизправи до седнало положение. Чаршафът му се свлича надолу. Гърдите му се разголват. Кожата му е идеално зараснала — не мога дори да съпоставя картината, запечатана в паметта ми, с тази пред очите ми. Забравям да отговоря на въпроса му.
— Нямаш нито един белег. — Докосвам плътта му, сякаш имам нужда да се уверя с допир.
Той опитва да се усмихне.
— Тукашните медицински техники не са особено традиционни.
Вдигам смаян поглед.
— Ти… знаеш?
— Запозна ли се с Касъл вече?
Кимвам в недоумение.