Джанеса винаги бе знаела какво иска елхаримът след всички опити да я убие, макар че бе успял да убие само придворната ѝ дама и лорд Рейлан Логар. Джанеса знаеше, че той ще нападне нейния град, но не искаше да го повярва. Сега Одака я принуждаваше да се изправи пред истината.
— Тогава трябва да планираме защитата на града — каза тя, като се опита да вложи жар в думите си.
— Ще го направим, Ваше Величество. Ще свикам спешния съвет да обсъдим въпроса. Междувременно маршал Фарен изпраща тези рицари, за да се грижат за сигурността ви.
Джанеса погледна четиримата рицари. Те бяха част от елитната гвардия на баща ѝ, воини, който бяха готови да дадат живота си за своя крал. Запита се дали и тя е способна да вдъхнови подобна преданост, дали ще сторят същото за нея.
— Не — каза Джанеса. — Аз си имам Стражата. Тези мъже трябва да са на север, при другарите си, за да се бият с врага.
— Но, Ваше Величество, нуждаете се от лична охрана. А и тези са най-добрите ни рицари.
— Не се съмнявам в това, Одака. Още една причина да са на север и да се сражават с враговете, а не да пазят мен. В Скайхелм е безопасно.
Одака тръсна глава.
— И двамата знаем, че не е така — погледна я, сякаш готов да настоява, но размисли. — Добре. Ще ги изпратя пак на север — Джанеса беше сигурна, че видя облекчение на лицата на рицарите, те искаха да се върнат на бойното поле. — Обаче ще кажа на Гарет да избере най-добрите си хора, които няма да се отделят от вас — тя отвори уста да възрази, но Одака се наведе, в очите му имаше стоманена решителност. — Най-добрите, Ваше Величество. Неотлъчно.
Тя разбра, че няма да спечели тази битка.
— Добре тогава. Благодаря ти, Одака.
— Няма нужда от благодарности, Ваше Величество. Аз служа на вас, както служих на баща ви.
Джанеса се изправи. За един съвсем кратък миг ѝ се прииска да прегърне Одака — да се почувства в безопасност поне за малко. Беше почти сигурна, че той ще отвърне на прегръдката, но тя мина покрай него, слезе по каменните стъпала на трона и прекоси залата.
Докато вървеше по осветените от факли коридори на Скайхелм, в стомаха ѝ започна да се заражда странно усещане. Не я навестяваше за първи път. Напоследък се будеше от силно гадене и повръщаше в нощното гърне.
Сигурно беше от напрежението, от тежестта на толкова много отговорности, но засега успяваше да го скрива. Трябваше да бъде силна, да управлява като баща си и да понася бремето си мълчаливо.
Стените на двореца сякаш започнаха да я притискат, по челото ѝ изби пот, роклята ѝ внезапно отесня и започна да я задушава. Тя едва успя да стигне до покоите си и я заля облекчение, когато видя, че гувернантката Нордейн я чака търпеливо. Джанеса тръгна към леглото, но коленете ѝ се подкосиха, тя се напъна веднъж, после отново и от устата ѝ се стече струйка повръщано. Нордейн веднага хукна към нея, свали тежката стоманена корона от главата ѝ и прокара нежно ръка през косата ѝ.
Само преди няколко седмици Джанеса и Грайе си разказваха жестоки и подигравателни истории за Нордейн, а сега тя беше единственото близко същество на младата кралица. Грайе още ѝ липсваше, понякога лицето ѝ изникваше пред очите ѝ, понякога чуваше последния ѝ писък в ръцете на огромния Планина… Джанеса пак повърна и накрая изхлипа силно.
— Ела — каза Нордейн и я поведе към леглото. Джанеса седна на него и се вгледа в очите ѝ; те бяха изпълнени с доброта. При вида на това състрадание тя се почувства по-виновна от всякога, задето беше говорила така непочтително за тази жена.
— Какво ми има? Трябва да съм силна.
— Ти си силна — отговори Нордейн и устните ѝ се извиха в лека усмивка. Посегна зад гърба ѝ, развърза и разхлаби бюстието на роклята ѝ и Джанеса започна да диша по-леко. През последните дни роклите като че ли ѝ отесняваха все повече, въпреки че тя се хранеше все по-малко.
— Не, не съм. Аз съм слаба и болна. Вероятно трябва да извикаме лекар.
Усмивката на Нордейн стана още по-широка.
— Никой лекар не може да ти помогне, скъпа.
— Какво говориш?
— Не исках дори да си го помислям, но вече е очевидно — каза Нордейн и сложи нежно ръка на корема ѝ.
— Кое е очевидно?
Нордейн я погледна със съчувствие.
— Ваше Величество носи дете.
Джанеса се взира в нея сякаш цяла вечност.
После се преви и повърна върху полите си.
Четири
Стражата на Скайхелм беше военен орден, стар колкото самия палат. Каира беше изучавала богатата ѝ история дълги часове и добре познаваше догмите и традициите, които ги бяха превърнали в почетна рицарска каста. Основана само четиридесет години след смъртта на самия Арлор, Стражата беше служила в Скайхелм на крал Бурфайн Синия, след като синът му се беше опитал да узурпира трона. Оттогава всеки, който имаше намерения към трона на Стийлхейвън, трябваше да вземе предвид непоклатимата лоялност на Стражата и способността ѝ да въздава справедливост.