Когато излязоха на двора, Каира разпозна двамата от Стражата, които се сражаваха пред другарите си. Статон беше млад, красив и вероятно най-добрият с меча след Мерик и нея самата. Когато Мерик я доведе тук, тя се би със Статон и още един воин, на име Уалдин. Успя да ги надвие, но не ѝ се удаде лесно.
Статон се биеше с Леофрик, обещаващ новак, който беше постъпил в Стражата скоро след тях. Макар че имаше дарба да върти меча, той не можеше да се мери с по-опитния Статон.
Статон отново и отново пробиваше защитата на Леофрик, играеше си с него, вместо да нанесе последния удар. Това не ѝ се стори честно; Леофрик нямаше да напредне, ако не му показваха как да преодолее слабостите си, но тя не смееше да оспорва обучението на Гарет.
— Достатъчно — извика Гарет, след като Статон лесно парира за пореден път удара на Леофрик. — Виждам, че нашите майстори на меча са решили да се присъединят към нас — посочи към нея.
Останалите от Стражата се обърнаха към Мерик и Каира. От известно време бяха започнали да ги наричат „майстори на меча“ и Каира всеки път потръпваше от неудобство, но Мерик оставаше невъзмутим.
— По всичко личи, че нашите братя имат нужда от още инструкции — каза ѝ той с усмивка, взе един дървен меч за тренировки от стойката и ловко го завъртя в ръката си. — Не бива да ги разочароваме.
Гарет се усмихна и посочи към тренировъчния плац, сякаш в съгласие с думите му. Каира не спираше да се изненадва колко много неща се разминават на Мерик — Гарет не би търпял подобна арогантност от никой друг в Стражата. Той беше суров командир, но като че ли имаше специално отношение към Мерик и тя предполагаше, че вероятно се чувства отчасти отговорен за пропадането на Мерик след заминаването на баща му.
Мерик тръгна към центъра на двора, като се озърташе, сякаш предизвикваше някого, когото и да е, да излезе срещу него. Тази шарада вече беше започнала да додява на Каира. Тя погледна към Леофрик и той ѝ подаде дървения меч, на устните му потрепваше усмивка. Вече няколко пъти беше унижаван от Мерик и нямаше търпение да бъде отмъстен.
Каира тръгна към Мерик, който се хилеше самодоволно. Но тя го познаваше достатъчно добре, за да вижда отвъд самоуверената маска. В Мерик Райдър всъщност нямаше никаква увереност. Да, той беше умел с меча, да, имаше чар и красиво лице, което за някои може би беше привлекателно, но за нея той беше само едно самотно момче в тяло на мъж. Не че това щеше да я спре.
— Когато сте готови — каза Гарет, щом те застанаха един срещу друг.
Каира просто стоеше и чакаше. Мерик, свалил гарда си, я подмамваше да нападне, но тя добре знаеше, че скоро нетърпението ще го принуди да се задейства първи. Нямаше да го чака дълго.
Той пристъпи напред, но тя пак не помръдна, държеше хлабаво дървения меч на нивото на кръста си.
Както и очакваше Каира, той нападна. Престори се, че ще удари ниско, но замахна високо. Това беше пробен удар, който тя лесно отби, но знаеше, че срещу Мерик не бива да се отпуска. Макар и да започваше предвидимо, в хода на схватката той можеше да промени похвата си за миг и тя не го подценяваше.
Мерик отстъпи назад, все така усмихнат. Каира не поместваше крака, не направи крачка, дори когато той налетя отново, този път с четири бързи удара отляво и отдясно. Мечът на Каира отби всеки от тях, макар че едва не пропусна последния. Възможно ли беше неговите умения да се подобряваха, а нейните — не? Тя веднага прогони тази мисъл. Не биваше да таи съмнения, не и в битка. Този път водеше единствено към поражение.
Останалите от Стражата започнаха да подвикват окуражително, някои на нея, други на Мерик. Въпреки високомерието си, той беше обичан от другарите си, винаги готов да се пошегува, винаги способен да ги накара да се усмихнат. Каира неохотно му завиждаше за това. Макар вече да свикваше с лековатото веселие, тя криеше чувствата и мислите си по-ревностно. И все пак не беше лишена от поддръжници. По-старите воини в Стражата уважаваха уменията и дисциплината ѝ, но Каира знаеше, че няма да получи повече от уважение. Въпреки всичко те харесваха Мерик.
Той пак налетя, този път решен да я принуди да отстъпи назад. Тя парира лесно първата серия от удари, после се извъртя и замахна така, че мечът ѝ да се насочи към ребрата му. Мерик успя да отскочи навреме, за огромно удоволствие на другите от Стражата. Те вече се смееха, развълнувани от зрелището.
Когато Мерик отскочи настрани, Каира пое инициативата и го последва, отприщвайки цял порой от удари. Сега беше негов ред да отбива и отстъпва, а тракането на дървените мечове изпълваше двора с трескаво стакато.