Само като си помисля, ме хваща клаустрофобия.
Приближавам към вратите на балкона, отварям едната и пристъпвам навън. Още щом усещам лекия полъх на вятъра върху лицето си, започвам да плача. Това дори не е приглушен плач. Това е порой от сълзи, закъснели с почти двайсет и четири часа.
Притискам лакти към перилото и закривам лицето си с ръце, опитвайки се да ги потисна, преди Сара да реши отново да надникне в стаята ми. Или още по-лошо – да влезе баща ми.
Не се получава. Просто продължавам да плача. Навярно минават цели пет минути, докато стоя и гледам към водата със замъглени от сълзите очи и се треса от ридания.
Трябва да кажа на баща ми какво се случи миналата нощ.
Няколко пъти поемам дълбоко дъх и избърсвам очи, призовавайки на помощ цялата си воля, за да овладея обхваналите ме емоции. Накрая успявам да изтрия достатъчно сълзи, за да мога действително да се насладя на гледката на океана на лунна светлина.
Момичето, което преди малко Самсон целуваше в кухнята си, току-що бе прекосило пясъчната дюна между двете къщи. Тя се присъединява към групичката, събрала се около плажен огън. Всичките те са млади, навярно в края на тийнейджърските години и в началото на двайсетте. Предполагам, че всички са богати, безгрижни и самоуверени. Сигурно това прави всяка вечер Сара и онези там вероятно са нейни приятели.
Още хора, с които аз нямам нищо общо.
Не искам никой да ме види как плача горе на балкона, затова се извръщам, за да вляза в стаята.
И застивам.
Самсон стои сам на балкона на съседната къща. Взира се в мен с неразгадаемо изражение.
Аз го гледам втренчено две секунди, после влизам в спалнята и затварям вратата.
Първо той ме вижда да ям захвърлен върху палубата на ферибота хляб. След това ми предлага пари и аз все още не мога да отгатна мотивите му зад това предложение. После се оказва, че е новият ми съсед за през лятото.
А сега е свидетел на първия емоционален срив, който съм имала от години.
Страхотно.
Майната му на това лято.
Майната им на тези хора.
Майната му на целия ми настоящ живот.
5
Получих първата си целувка, когато бях на дванайсет.
Беше събота сутрин. Стоях до печката и се канех да приготвя бъркани яйца. Не бях чула майка си да се връща предишната нощ, затова предположих, че съм сама. Тъкмо бях счупила две яйца в тигана, когато чух да се отваря вратата на спалнята на майка ми.
Погледнах през рамо и видях непознат мъж да излиза от спалнята ѝ, стиснал в ръка чифт ботуши. Спря се, когато ме видя до печката.
Никога преди не го бях виждала. Моята майка винаги имаше нова връзка или нова раздяла. Правех всичко по силите си да не ѝ се мяркам пред очите, когато се влюбваше или сърцето ѝ беше разбито. И двата случая бяха еднакво драматични.
Никога няма да забравя как ме погледна мъжът. Беше бавен поглед, от главата до петите, като че ли беше гладен, а аз бях храна. За пръв път мъж ме гледаше по този начин. Мигом усетих космите на ръцете ми да настръхват и веднага се извърнах обратно към печката.
– Няма ли да кажеш „здрасти“? – попита мъжът.
Не му обърнах внимание. Надявах се, че ще ме сметне за невъзпитана и ще си тръгне. Ала вместо това той влезе в кухнята и се облегна на плота до печката. Аз се бях съсредоточила в бъркането на яйцата.
– Ще има ли достатъчно и за мен?
Поклатих глава.
– Имаме само две яйца.
– Звучи ми достатъчно. Умирам от глад.
Той отиде до масата и се зае да си нахлузва ботушите. Когато яйцата бяха готови, вече се беше обул. Не знаех какво да правя. Бях гладна, а това бяха само две яйца, но той седеше до масата, сякаш очакваше да го нахраня. Дори не знаех кой, по дяволите, е този мъж.
Изсипах яйцата в чиния, грабнах вилица и се опитах да избягам от кухнята в моята спалня. Той ме настигна в коридора, улови ме за китката и ме притисна към стената.
– Така ли се отнасяш към гостите?
Сграбчи ме за брадичката и ме целуна.
Извих се, опитвайки се да се отскубна от него. Устата му ми причиняваше болка. Наболата му брада дращеше лицето ми, а той миришеше на развалена храна. Стисках зъби, но той натисна още по-силно брадичката ми, опитвайки се да отвори устата ми. Най-накрая го ударих с все сила с чинията по главата.
Той отстъпи назад и ме зашлеви.
После си тръгна.
Никога повече не го видях. Никога не узнах името му. Майка ми се събуди няколко часа по-късно, видя счупената чиния и неизядените яйца най-отгоре в кофата за боклук. Разкрещя ми се, задето съм похабила последните две яйца.