От онзи ден не вкусвам яйца.
Ала оттогава съм удряла плесници на много от гаджетата на майка ми.
Разказвам това, защото, когато преди няколко минути излязох изпод душа, ме лъхна миризмата на яйца. Пропита е във въздуха.
Повдига ми се.
На вратата се почуква тъкмо когато привършвам с обличането. Сара промушва глава и казва:
– Кръщелната вечеря е след пет минути.
Нямам представа какво означава това. Дали са суперрелигиозни, или нещо подобно?
– Какво е кръщелна вечеря?
– Маркос и Самсон вечерят с нас всяка неделна вечер. Това е нашият начин да отпразнуваме края на наплива от наематели. Храним се заедно и се пречистваме от натрапниците за почивните дни. – Отваря по-широко вратата и добавя: – Тази рокля ти стои много добре. Искаш ли да те гримирам?
– За вечеря?
– Да. Ще се запознаеш със Самсон.
Тя се ухилва и в този миг осъзнавам колко мразя да ме сватосват, въпреки че това ми се случва за пръв път. Понечвам да ѝ кажа, че вече познавам Самсон, но го запазвам за себе си и го прибавям към всички останали тайни, които пазя в живота си.
– Аз всъщност не искам грим. Ще сляза долу след няколко минути.
Сара изглежда разочарована, но си тръгва. Поне разбира от намеци.
След няколко секунди чувам от долния етаж гласове, които не принадлежат на нито един от обитателите на тази къща.
Вторачвам се в измачканата лятна рокля, която съм носила през целия ден. Лежи свита на топка до леглото. Вдигам я и отново се преобличам в нея. Няма да сляза долу и да се опитвам да впечатля някого. Всъщност бих искала да постигна тъкмо обратното.
Баща ми пръв ме забелязва, когато стигам последното стъпало и се отправям към кухнята.
– Изглеждаш освежена – отбелязва. – Стаята харесва ли ти?
Кимвам със стиснати устни.
Сара се извръща и аз виждам изненадата в очите ѝ, че отново съм облякла старата си рокля. Но добре прикрива смайването си. Маркос стои до нея, налива си чаша чай. Когато погледите ни се срещат, той се сепва и се взира по-внимателно в мен. Очевидно не е очаквал да срещне на вечеря момичето от ферибота.
Самсон навярно не му е казал, че по-рано ме е видял да плача на балкона.
Като стана дума за Самсон, той е единственият, който не поглежда към мен. Рови в хладилника, когато Сара вдига ръка и махва към мен.
– Маркос, това е заварената ми сестра, Бея. Бея, това е гаджето ми, Маркос. – Вдига палец над рамото си. – А това е Самсон, третото колело и нашият съсед.
Самсон се обръща и ме поглежда за миг. Повдига брадичка и кимва, докато отваря кутийка сода. Когато притиска кутийката към устните си, аз мисля само как преди малко видях същата тази уста върху шията на онова момиче.
– Добре дошла в Тексас, Бея – поздравява ме Маркос, преструвайки се, че не ме е срещнал преди това на ферибота.
Облекчена съм, че тези двамата не придават голямо значение на случилото се по-рано.
– Благодаря – промърморвам.
Влизам в кухнята. Не съм сигурна какво да правя. Не се чувствам достатъчно удобно, за да помоля за питие или да си сипя храна. Просто стоя и наблюдавам как останалите непринудено сноват наоколо.
Колкото и да съм гладна в момента, се ужасявам от тази вечеря. Поради някаква причина хората изпитват нуждата да разсеят неловкостта с въпроси, макар че никой не се интересува от отговорите. Имам чувството, че точно така ще мине тази вечеря. Навярно ще ме обсипват с въпроси, докато се храним, а в действителност единственото, което искам, е да взема чинията си с храна, да я отнеса в стаята си, да я изям в тишина и после да легна да спя.
За цели два месеца.
– Надявам се, че обичаш закуска, Бея – казва Алана, носейки чиния с бисквити на масата. – Ние понякога заменяме вечерята със закуска.
Баща ми оставя в средата на масата тигана с бърканите яйца. Наоколо вече са подредени чинии с бекон и палачинки. Всички заемат местата си и аз следвам примера им. Сара се настанява на стола между Маркос и майка си, което означава, че аз трябва да седна до баща ми. Самсон е последният и той се спира, когато осъзнава, че мястото му е до мен. Неохотно го заема. Може би така ми се струва, но изглежда, че той тактично се опитва да отклони вниманието от мен.
Всички започват да си подават храна. Както обикновено, пропускам яйцата, но миризмата им е прекалено силна и потиска тази на останалите храни. Баща ми започва с въпросите веднага, след като лапвам първата хапка от палачинката.
– С какво запълваше времето си, след като се дипломира? Преглъщам и отвръщам:
– Работа, спане, едно и също.
– C какво се занимаваш? – пита Сара.
Пита като богаташите. Не: „Къде работиш?“, а: „С какво се занимаваш?“, като че ли за това се изискват някакви особени умения.