Сега Сара върви до мен. Опитвам се да не я гледам, тъй като имам чувството, че моята откровеност я лишава от невинността ѝ. Но може би тя има нужда от известна доза реалност.
– Казвала ли си на баща си това?
– Не. Той не е виждал майка ми, откакто бях на четири. Тогава тя не беше зависима.
– Трябвало е да му кажеш. Той е щял да направи нещо за това.
Пускам флакон с дезодорант в количката.
– Никога не съм смятала, че е мое задължение да го осведомявам в какви условия живея. Един баща би трябвало да знае повече какво се случва в живота на детето му.
Виждам, че забележката ми притеснява Сара. Очевидно тя е имала различна представа за баща ми от моята, затова може би посяването на едно малко семенце е достатъчно, за да я накара да погледне извън малкия защитен пашкул на плажната ѝ къща.
– Хайде да отидем да разгледаме дрехите – сменям темата.
Тя е мълчалива, докато вървим из секцията за дрехи. Грабвам няколко неща, но честно казано, не съм сигурна какво ще ми стане. Отправяме се към пробните.
– Ще ти трябва и бански костюм – заявява Сара. – Всъщност поне два. Прекарваме почти всеки ден на плажа.
Секцията с плажните костюми е до пробната, затова вземам два и се запътвам към кабинката с останалите дрехи.
– Излез, след като се преоблечеш, искам да видя как ти стои всичко – подвиква Сара.
Това ли правят момичетата, когато пазаруват? Позират една пред друга?
Първо обличам бикините. Горнището ми е малко голямо, но съм чувала, че когато напълняваш, първо наедряват гърдите, а аз съм сигурна, че ще кача няколко килограма през това лято. Излизам от кабинката и заставам пред огледалото. Сара седи на пейката и гледа в телефона си. Вдига глава и ококорва очи.
– Леле! Може дори да вземеш един номер по-малък.
Клатя глава.
– Не, възнамерявам да напълнея това лято.
– Защо? Аз бих убила за тяло като твоето.
Забележка ѝ ми е неприятна.
Тя се цупи насреща ми. Изражението ѝ ме заставя да мисля, че доведената ми сестра мислено сравнява нашите тела и изтъква неща за себе си, които смята за свои недостатъци.
– Бедрата ти дори не се допират – шепне почти тъжно. – Винаги съм искала да имам разстояние между бедрата.
Тръсвам глава и се връщам в кабинката. Обличам втория бански костюм и нахлузвам дънковите шорти, за да съм сигурна, че ще ми станат. Когато излизам, Сара простенва.
– Господи, на теб всичко ти стои жестоко. – Изправя се и застава до мен. Втренчва се в нашите отражения в огледалото. Самата тя е висока, само около пет сантиметра по-ниска от мен. Извръща се и слага ръка върху корема си. – Колко тежиш?
– Не знам.
Знам, но ако ѝ кажа, това само ще я накара да си постави цел, която няма нужда да преследва.
Тя въздъхва обезсърчено и се пльосва обратно на пейката.
– Трябва да сваля още девет килограма през това лято. Просто трябва повече да се старая. Каква е тайната ти?
Моята тайна?
Засмивам се, докато отново се взирам в отражението си в огледалото, прокарвайки длан по хлътналия ми корем.
– Прекарала съм гладна по-голямата част от живота си. Не всички имат винаги храна у дома.
Впервам поглед право в Сара, а тя ме гледа с неразгадаемо изражение.
Сетне отмества очи, преди отново да ги сведе към екрана на телефона.
– Това истина ли е?
– Аха.
За миг тя дъвче вътрешната страна на бузата си, сетне казва:
– Тогава защо тази вечер почти не хапна?
– Защото преживях най-лошите двайсет и четири часа в живота си и седях на масата за вечеря с петима души, които не познавам, в къща, в която никога не съм била, в щат, който никога не съм посещавала. Понякога дори най-гладните могат да изгубят апетит.
Сара не ме поглежда. Не знам дали моята откровеност я кара да се чувства неудобно, или тя се опитва да превъзмогне факта, че животът ни е толкова различен. Иска ми се да заговоря за това, което бях забелязала по-рано на вечерята – как тя ядеше само когато ядях и аз. Но не го правя. Чувствам, че тази вечер достатъчно я бях наранила, а ние току-що се бяхме запознали.
– Гладна ли си? – питам я. – Защото аз умирам от глад.
Тя кимва с лека усмивка и за пръв път усещам, че помежду ни има някаква връзка.
– Мамка му, толкова съм гладна в момента, че направо не е истина.
Думите ѝ ме разсмиват.
– Значи, ставаме две.
Връщам се в пробната и се преобличам в моите дрехи. Когато излизам, хващам Сара за ръка и я повличам след себе си.
– Хайде.
Мятам дрехите в количката и се насочвам към секцията за храни.
– Къде отиваме?
– При кльопачката.
Пробиваме си път до рафтовете с хляба. Спирам количката пред опакованите сладкиши.