Гледа към мен.
Виждайки как ме изпива с поглед, нещо в душата ми, което не искам да се пробужда, се размърдва. За миг се втренчвам в него, питайки се дали всяка сутрин се буди с изгрева, или просто е искал да провери как ще реагирам на алармата на телефона.
Може би действително харесва изгрева. Да не би да е от малцината, които не приемат тази гледка за даденост?
Мисля, че има вероятност да съм сгрешила за него. Може би съм го преценила прекалено прибързано. Но и в двата случая какво значение има дали греша? Отношенията помежду ни и без това са неловки и не виждам как това ще се промени, освен ако не сменят личността на някой от нас.
Откъсвам поглед от неговия и влизам вътре. Пропълзявам обратно в леглото.
Мисля, че просто ще остана тук.
10
Прекарах по-голямата част от последните три дни в стаята си. Заради дъжда, както и заради седмицата, която преживях, нямам никакво желание да се срещам със света. Освен това тази спалня се превръща в любимото ми място, защото тук се чувствам защитена, закътана сред тези четири стени. Имам прекрасна, незакривана от нищо гледка към океана, телевизор, който най-после разбрах как работи, и своя собствена баня.
Наистина бих могла да остана в тази стая до края на живота си и да бъда доволна.
Проблемът са всички останали, които живеят в тази къща.
Баща ми ме проверява безброй пъти. Казах му, че ме боли глава, гърлото ми дращи и пари и ми е трудно да говоря, затова сега той постоянно наднича през вратата и пита дали се чувствам добре.
Сара ми носи разни неща. Храна, вода, лекарства, от които в действителност не се нуждая. Вчера по някое време се покатери при мен в леглото и двете един час гледахме „Нетфликс“, преди тя да излезе за срещата си с Маркос. Ние не говорим много, но изненадващо, нямам нищо против компанията ѝ.
Тя излъчва добра енергия. Понякога се чувствам като черна дупка до нея. Като че ли изсмуквам целия живот от нея само като се намирам в нейното невинно присъствие.
Продължавам да следвам режима на Самсон по-съвестно, отколкото ми се ще да призная. Не знам защо изпитвам такова любопитство към него. Но неговият дневен ред ме интригува.
Оставих включена алармата на телефона, както той я бе нагласил, защото изгревите се превърнаха в един вид общуване между нас. Той излиза всяка сутрин на своя балкон. Двамата сами, но при все това заедно, наблюдаваме как светът се пробужда. Всеки път, преди да вляза в стаята, погледите ни се кръстосват. Но той не говори с мен.
Или не е много общителен сутрин, или предпочита да наблюдава в мълчание изгрева. И в двата случая ми се струва, че споделяме нещо интимно. Сякаш всяка сутрин имаме тази тайна среща, за която никой не знае, въпреки че не разговаряме по време на нея.
Обикновено след това се връщам в леглото, но Самсон винаги напуска къщата. Нямам представа къде ходи толкова рано всяка сутрин, но той отсъства почти всеки ден. Когато вечерта се връща, къщата му винаги е тъмна. Пали лампата само в стаята, в която се намира, и я изгася веднага щом излезе.
Изглежда, вече живее с военна точност и дисциплина. Къщата е идеално почистена и разтребена, поне доколкото мога да видя през моя прозорец. Което ме заставя да се питам що за човек е баща му. Щом Самсон ще постъпва в армията, навярно е свикнал с военни порядки. Може би заради това толкова добре се владее и поддържа къщата толкова чиста.
Действително трябва да намеря нещо, което да ангажира мозъка ми, ако ще продължавам постоянно да мисля за това. Може би трябва да си намеря работа. Не мога завинаги да остана в тази стая.
Бих могла да си купя волейболна топка и мрежа и да тренирам, но идеята изобщо не ме привлича. Треньорът вече ни е изпратил работна програма и график, но аз дори не съм отворила неговия имейл. Не знам защо, но нямам абсолютно никакво желание да се занимавам с волейбол, докато не отида в Пенсилвания. През последните пет години от живота си живях само за волейбола. Предстоят ми още четири години, посветени на него.
Заслужавам месец или два да не мисля за това.
Дъждът е спрял и днес слънцето отново се показа. Ако четвърти ден подред продължавам да се преструвам на болна, баща ми може наистина да ме заведе на лекар. Всъщност нямам извинение да оставам по-дълго в стаята си, а и няма да е зле да изляза и да си потърся работа. Сигурно мога да постъпя някъде като сервитьорка и да спестявам бакшишите, когато замина за колежа.
Макар че бих дала всичко, за да имам още един ден като досегашните три. Ала, изглежда, няма да стане, защото някой чука на вратата на спалнята.