Самсон съвсем не е този човек, за когото го мислех, когато го срещнах. Не знам как да се справя с това. Да призная, че той е различен от онзи, за когото го смятах в началото, ме кара да се разочаровам от себе си. Никога не съм се възприемала като човек с предубеждения, но мисля, че съм. Предварително го осъдих. Както и Сара.
Извръщам поглед от Самсон и се изправям. Слизам на по-долното ниво на покрива и се обръщам, когато стигам до прозореца. Погледите ни се преплитат за около пет дълги, мълчаливи секунди.
– Сгреших за теб.
Самсон кимва, без да отделя поглед от мен.
– Всичко е наред.
Казва го така искрено, сякаш изобщо не ми е обиден.
Не срещам често хора, от които мисля, че мога да науча нещо, но той действително ме разгада много повече, отколкото аз него. Намирам това за привлекателно.
Ето защо слизам от покрива надолу по стъпалата с много по-натежало сърце, отколкото когато ги изкачвах.
Кучето все още е отвън, на същото място, където го бях оставила. Поглежда ме възбудено – енергично маха с опашка, когато стигам до долното стъпало.
– Виж се само, колко си послушен.
Навеждам се, за да го погаля. Козината му е сплъстена. Бедното необичано създание ми напомня толкова много на самата мен.
– Това твоето куче ли е?
Извръщам се в посока на гласа и виждам една жена, седнала край маса за пикник под първото ниво на къщата. Тършува в торба в скута си. Тя е възрастна, може би към седемдесетгодишна. Навярно е Марджъри.
– Не знам – отвръщам и поглеждам към кучето. – Току-що се запознахме.
Приближавам се до масата за пикник. Кучето ме следва.
– Ти приятелка на Самсон ли си? – пита жената.
– Не знам – повтарям се аз. – И с него току-що се запознахме.
Тя се засмива.
– Добре. Ако го разгадаеш, обади ми се. За мен той е загадка.
Предполагам, че не съм единствената, която мисли така за него.
– Той искаше да видя гледката от вашия покрив. Великолепна е. – Сега, когато съм по-близо, виждам, че тя чупи орехи. Облягам се на една от дървените колони, поддържащи къщата. – Откога познавате Самсон? – питам я аз.
Тя замислено повдига брадичка.
– Мисля, че от началото на годината. През февруари преживях инфаркт. Не мога да се справям както досега, затова той често се отбива при мен и аз му давам да свърши някоя работа. Не се оплаква. Освен това не ми иска пари, така че не съм наясно защо го прави.
Усмихвам се. Харесва ми, че той не ѝ взема пари. Не че тя не може да си позволи да плати на някой да ѝ помага. Живее в най-високата къща в навярно най-хубавия район на целия полуостров. Не е най-модерната. Всъщност е стара, но притежава атмосфера. Усеща се, че е истински дом, за разлика от останалите обзаведени къщи, които се дават под наем и са еднакви.
– Къщата ви наистина ми харесва – казвам, като се оглеждам наоколо. – Как наричате това ниво?
– Приземно ниво – отвръща тя и сочи над главата си. – Горното го наричаме първи етаж.
Поглеждам към другите къщи. Някои от тях имат затворени приземни нива. Част от тях са превърнати в гаражи. Харесвам къщата на Марджъри. Тя разполага с тики бар3, маса за пикник и два хамака, висящи между колоните.
– Някои хора са преобразували приземните нива на къщите си в допълнителни стаи – пояснява моята домакиня. – Новодошлите идиоти от съседната къща направиха стая за гости на приземното ниво. Не е много умно, но не са ме питали за мнението ми. Много скоро сами ще го разберат. През някои дни океанът е наш съсед, но през някои е наш съквартирант. – Дава ми знак да приближа. – Ето. Вземи тези.
Подава ми голяма торба, пълна с необелени орехи.
– Не е нужно да ми ги давате – казвам аз, опитвайки се да ѝ върна торбата.
Тя махва с ръка.
– Задръж ги. Аз имам много.
Нямам представа какво да правя с толкова много орехи. Предполагам, че ще ги дам на Алана.
– Благодаря.
Марджъри кимва към кучето.
– Вече измисли ли му име?
– Не.
– Трябва да го наречеш Пепър Джак Чийз4.
Засмивам се.
– Защо?
– Защо не?
Свеждам очи към кучето. Хич не прилича на парче сирене. Не съм сигурна дали въобще някое куче прилича на сирене.
– Пепър Джак – изричам, все едно го кръщавам. – Харесва ли ти да се казваш Пепър Джак?
– Пепър Джак Чийз – поправя ме Марджъри. – Той заслужава пълно име.
Харесвам Марджъри. Тя е странна.
– Благодаря за орехите. – Свеждам поглед към кучето. – Да се прибираме у дома, Пепър Джак Чийз.