11
Посещавах малко начално училище. Там се запознах с Натали. Намираше се само на няколко пресечки от караваната и беше толкова малко, че имаше само по един учител за всеки от началните класове. Съучениците от класа бяха тайфата, с която се движиш. В началното училище никой не го беше грижа за пари, защото бяхме прекалено малки, за да осъзнаваме тяхното значение.
Но основното училище и гимназията бяха различни. Те бяха много по-големи и на онази възраст вече парите определяха кръга от приятелите. Освен ако не си изключително красив. Или в случая със Закари Хендърсън – колко си известен в ютюб. Той не беше богат, но статусът му в социалната медия му бе осигурил голяма тайфа. Последователите се ценят много повече от парите за много хора на моята възраст.
Аз идвах от най-пропадналия район на града и всички го знаеха. Съседските хлапета, които бяха като мен, бавно започнаха да отпадат от училище. Мнозина от тях поеха по същия тъжен път като този на родителите си, попадайки в плен на наркотиците. Никога не съм се чувствала част от тази група, защото правех всичко по силите си, за да бъда пълна противоположност на моята майка и хората като нея.
Обаче това нямаше значение в училище. Натали беше единствената ми приятелка, докато не се присъединих към волейболния отбор през първата година от гимназията. Няколко от момичетата в отбора ме приеха, особено след като станах най-добрата, но повечето ме презираха. Продължиха да се отнасят към мен, сякаш бях по-долу от тях. При това не беше непременно обичайният тормоз. Никакви гадни имена или бутане по коридорите. Мисля, че всявах страх в повечето от тях, за да ме малтретират.
Щях да им се опъна и те го знаеха.
Просто ме отбягваха. Пренебрегваха. Никога не ме включваха в нищо. Сигурна съм, че това до голяма степен се дължеше на факта, че аз бях от малцината в моето училище, които нямаха мобилен телефон, лаптоп, нито домашен телефон. Никакви начини за връзка извън училище, а това може да бъде социално пагубно за всеки в наши дни. Или навярно беше просто моето извинение, задето бях изключена от обществото през по-голямата част от тези шест години.
Трудно е да не се изпълниш с горчивина, ако прекарваш толкова много време сама. Особено е трудно да не се озлобиш срещу класовата система и хората с пари, защото колкото са по-богати, толкова повече не съществуваш за тях.
Затова ми е толкова трудно да бъда тук, на този плаж, в обкръжението на хора, за които щях да бъда невидима в гимназията. Искам да вярвам, че Сара щеше да се отнася към мен по същия начин, ако я бях познавала в гимназията. Колкото повече я опознавам, толкова по-малко я възприемам като човек, който съзнателно би се държал гаднярски към когото и да било.
Както и Самсон. Как би се отнасял той към презрените и неуспели бедняци, отхвърлени от обществото?
Не всичките ми богати съученици бяха негодници, но имаше достатъчно, за да сложа всички в един кюп. Част от мен се пита дали нещата щяха да бъдат различни, ако се бях постарала по-упорито да се впиша сред тях. Да бъда по-открита. Дали щях да бъда приета?
Може би единствената причина, поради която не бях приета, е, защото не съм искала да бъда. По-лесно беше да бъда сама. Имах Натали, когато се нуждаех от нея, но тя имаше мобилен телефон и други приятели, които запълваха времето ѝ, затова двете не бяхме неразделни. Дори не съм сигурна, че бяхме най-добри приятелки.
Просто знам, че никога не съм правила такива неща. Никога не съм се мотала с групичка хора. Когато станах достатъчно голяма, за да се хвана на работа, работех колкото може по-усилено. Лагерни огньове, пикници и излизане с връстници бяха странни и непознати неща за мен. Опитвам се да открия начин да се чувствам удобно сред тази компания, но ще е нужно време. Прекарала съм доста години, за да се превърна в личността, която съм. Трудно е да промениш същността си само за няколко дни.
Около лагерния огън има около десетина души, но никой от тях не е Самсон. Той дойде и грабна един сандвич, но след като се нахрани, се прибра у дома. Единствените, които познавам, са Сара и Маркос, но те седят срещу мен, огънят ни разделя. Не мисля, че те също добре познават другите хора наоколо. Чух Маркос да пита едно от момчетата откъде е.
Това сигурно е плажен обичай. Да се мотаеш със случайни хора, които едва познаваш. Непознати се събират около огъня, задават си незначителни въпроси, докато се напият достатъчно, за да се преструват, че са се познавали през целия си живот.
Мисля, че Сара усеща, че се затварям в себе си. Идва и сяда до мен. Пепър Джак Чийз лежи на пясъка до шезлонга ми. Сара свежда поглед към кучето и го почесва по главата.