– Къде го намери това нещо?
– Той ме последва до вкъщи по-рано днес.
– Измисли ли му име?
– Пепър Джак Чийз.
Тя учудено ме поглежда.
– Без майтап?
Свивам рамене.
– Харесва ми. По-късно ще трябва да го изкъпем. В приземното ниво има душ.
– Мислиш ли, че майка ти ще ми разреши да го задържа?
– Не и в къщата, но можем да му направим колибка отвън. Честно казано, тя изобщо няма да го забележи. Двамата с баща ти рядко са тук.
Вече го бях забелязала. Те се прибират късно у дома и почти веднага си лягат. На сутринта излизат много рано.
– Защо отсъстват толкова много?
– И двамата работят в Хюстън. Трафикът е ужасен, затова през седмицата вечерят заедно в града, за да го избегнат. Но не работят в петъците, така че имат три почивни дни.
– Защо си правят труда да пътуват дотук от понеделник до четвъртък? Основното им жилище не е ли в Хюстън?
– Майка ми се тревожи прекалено много за мен. Не е толкова строга, както някога, защото съм почти на двайсет, но все още иска да знае дали всяка вечер се прибирам да спя у дома. Освен това тя обича океана. Мисля, че тук спи по-добре.
– Живее ли някой в къщата ви на плажа, освен през лятото?
– Не, използваме я, все едно сме я взели под наем. Идваме тук за празниците или понякога през уикендите. – Спира да чеше Пепър Джак Чийз и вдига очи към мен. – Къде ще отседнеш, когато започнат занятията ти през август? Ще се върнеш ли при майка си?
При този въпрос стомахът ме присвива. Те все още мислят, че отивам в някакъв държавен колеж в Кентъки. Да не споменавам, че още не съм казала на никого за майка ми.
– Не. Аз ще бъда...
Маркос се появява и издърпва Сара от шезлонга, преди да довърша изречението. Той я прегръща, а тя изписква и обвива ръце около шията му, когато той я повлича към водата. Пепър Джак Чийз става и започва да лае при цялата тази суматоха.
– Всичко е наред – успокоявам го и го потупвам по главата. – Лягай долу.
Той отново се отпуска на пясъка. Втренчвам се в къщата на Самсон, чудейки се какво ли прави. Дали има момиче със себе си? Това би обяснило защо не е тук, за да се забавлява с останалите.
Не ми се нрави да седя край огъня сама сега, когато Сара и Маркос са във водата. Не познавам никого от тези хора и те действително започват да стават много шумни. Мисля, че съм единствената, която не пие.
Изправям се и се отправям на разходка по плажа, за да се отдалеча от групата, преди някой от тях да предложи да играем на бутилка или нещо също толкова ужасно. Пепър Джак Чийз ме следва.
Наистина започвам да харесвам това куче. Неговата лоялност е много затрогваща, но името му е твърде дълго. Може би ще го наричам само Пий Джей.
На няколко метра от групата има изоставен пясъчен замък.
Пий Джей притичва до него и започва да души наоколо. Сядам на пясъка и започвам наново да изграждам стените.
Животът е необясним. Един ден се взираш в мъртвата си майка, а няколко дни по-късно строиш сама пясъчен замък на плажа в тъмното, в компанията на куче, носещо името на сирене.
– Ще бъде отмит от прилива само след час.
Вдигам глава и виждам Самсон да стои до мен. Изпитвам огромно облекчение да го видя тук и това ме кара да се чувствам необичайно. Започвам да намирам странно успокоение в присъствието му.
– Тогава по-добре ми помогни да построим подпорна стена.
Самсон заобикаля замъка и сяда от другата страна. Поглежда кучето.
– То те харесва.
– Аз го нахраних. Сигурна съм, че ако и ти му дадеш сандвич, ще следва и теб.
Самсон се навежда и започва да трупа пясък откъм едната страна на замъка. Секси, гол до кръста младеж играе на пясъка.
От време на време му хвърлям крадешком по някой поглед, впечатлена от съсредоточеността му.
– Името му е Пепър Джак Чийз – осведомявам го аз, нарушавайки проточилата се тишина.
Самсон се усмихва.
– Запознала си се с Марджъри?
– Как се досети, че идеята е нейна?
– Тя има две котки. Имената им са Чедър Чийз и Моцарела. Засмивам се.
– Тя е интересна личност.
– Да, такава е.
Приливът се надига и част от вълната залива мястото, където строим замъка. Самсон спира да потупва стените с ръце.
– Вече влиза ли във водата?
– Не. Донякъде ме е страх от нея.
– Защо?
– Медузи. Акули. Всичките онези неща, които не се виждат на повърхността.
Самсон се смее.
– Днес се бяхме покачили на покрива на триетажна къща. В океана ще бъдеш в по-голяма безопасност, отколкото на онзи покрив. – Изправя се и изтупва пясъка от шортите си. – Идвай.
Тръгва към водата, без да ме дочака. Поглеждам към Маркос и Сара, но те са доста навътре в океана.
Океанът е огромен, затова не си обяснявам защо влизането в него със Самсон ми се струва интимно преживяване. Надигам се от пясъка, смъквам шортите си и ги захвърлям близо до Пепър Джак Чийз.