– Пази ги – заръчвам му.
Влизам във водата. По-топла е, отколкото очаквах. Самсон е на няколко метра пред мен. Продължавам да навлизам, удивена от това колко много трябва да извървя, докато водата стигне до коленете ми. Самсон се гмурва в една вълна и изчезва под водата.
Появява се отново чак когато водата стига до гърдите ми. Той е на половин метър пред мен, когато изскача на повърхността. Отмята косата от челото си и ме поглежда.
– Виждаш ли? Нищо страшно няма.
Потъва във водата до шия. Коленете ни случайно се докосват, но той сякаш не забелязва. Не се отдръпва, но аз съвсем леко се отмествам, за да съм сигурна, че това няма да се повтори. Не го познавам чак толкова добре и не желая да го насърчавам в тази посока. Той всяка нощ има различно момиче в скута си. Нямам намерение да бъда поредното му завоевание.
– Марджъри даде ли ти днес орехи? – пита той. Кимвам и той прихва. – Имам толкова много от шибаните орехи – додава. – Вече просто ги оставям на съседските веранди.
– Това ли прави тя по цял ден? Чупи орехи?
– Най-вече.
– Откъде ги взема? Около къщата ѝ няма дори едно орехово дърво.
– Нямам представа – свива той рамене. – Нея познавам чак толкова добре. Срещнах я само преди няколко месеца. Минавах покрай къщата ѝ, когато тя ме спря и се поинтересува дали скоро ще ходя до магазина. Попитах я от какво има нужда и тя ми каза, че ѝ трябват батерии. Пожелах да узная какъв размер и тя ми отвърна: Изненадай ме.
Усмихвам се, но не заради това, което той бе казал. А защото ми харесва как говори. Има нещо особено в това как долната му устна се мърда, докато говори, което привлича вниманието ми.
Погледът на Самсон се връща към лицето ми, но не ме поглежда в очите. Забелязвам, че се вторачва в устата ми и бързо се извръща. Заплува малко по-навътре.
Водата вече е до шията ми. Налага се да размахвам ръце, за да се задържа на повърхността там, където не достигам дъното.
– Сара каза, че през последните няколко дни си била болна – подхвърля той.
– Не се чувствах много добре, но по-скоро е емоционална болест, отколкото физическа.
– Мъчно ти е за дома?
Поклащам глава.
– Не. Определено не ми е мъчно за дома.
Изглежда, той е в необичайно разговорливо настроение. Решавам да се възползвам от това.
– Къде ходиш всеки ден? Какво друго правиш, освен да помагаш даром на възрастни дами?
– Просто се опитвам да бъда невидим – обяснява той.
– Какво означава това?
Самсон извръща поглед от мен и го насочва към пълната луна, увиснала ниско над водата.
– Дълго е за обясняване. А в момента не ми е до дълги обяснения.
Нищо чудно. Той, изглежда, възнамерява да се придържа към повърхностното, щом се стигне до разговори.
– Не мога да разбера що за човек си – заявявам.
Изражението му изобщо не се променя, но в гласа му прозвучава развеселена нотка, когато отговаря:
– Не мисля, че би искала да разбереш.
– Това е, защото си мислех, че съм те разгадала. Но вече ти казах, че съм сбъркала. Ти си многопластов.
– Многопластов? – повтаря той. – Като лук или торта?
– Определено като лук. Твоите слоеве са такива, че човек трябва да ги бели един по един.
– Ти това ли се опитваш да правиш?
Свивам рамене.
– Нямам какво друго да правя. Може би ще прекарам лятото си в белене на твоите слоеве, докато накрая ти отговориш поне на един въпрос.
– Вече отговорих на един. Разказах ти за моя медальон. Кимвам.
– Вярно е, разказа ми.
– Смяташ ли, че ти си лесна за разгадаване? – пита на свой ред той.
– Не знам.
– Не си.
– А ти опитваш ли се?
Той за миг задържа поглед върху мен.
– Ако и ти се опитваш.
Отговорът му ми вдъхва увереност да продължа:
– Имам чувството, че няма да се опознаем много добре. Аз обичам да пазя тайните си, а изглежда, ти също.
Той кимва.
– Няма да стигнеш отвъд първия ми слой, мога да ти обещая това.
Нещо ми подсказва, че ще успея.
– Защо си толкова потаен? Семейството ти известно ли е, или нещо подобно?
– Нещо подобно – отвръща Самсон.
Продължава да приближава към мен. Това ме навежда на мисълта, че това привличане е взаимно. Трудно ми е да го проумея. Че толкова красив и богат млад мъж като него ме намира за интересна в каквото и да било отношение.
Това ми напомня първия път, когато Дакота ме целуна. Затова не допускам Самсон по-близо до себе си. Не искам той да каже нещо, което може да ме застави да се почувствам така, както Дакота ме накара да се почувствам веднага след нашата първа целувка.