Никога повече не желая да се чувствам по онзи начин, но не мога да не се питам дали нещата със Самсон биха били различни. Какво би казал той, след като се целунем? Дали ще бъде толкова безсърдечен като Дакота?
Сега някак си сме се извърнали и аз съм с гръб към брега. Като че ли се движим, но толкова бавно, че е почти незабележимо. По долната устна на Самсон има капки вода и аз не мога да откъсна поглед от тях.
Коленете ни отново се докосват. Този път не се отдръпвам но близостта ни трае само няколко секунди. Чувствам се някак си разочарована, когато отново се раздалечаваме.
Интересно ми е какво ли изпитва той. Навярно не е толкова объркан за желанията си като мен.
– Каква е причината да си толкова потайна? – пита той. Замислям се за миг.
– Предполагам, че никога не съм имала някого, с когото да искам да споделя каквото и да било.
В очите му има разбиране.
– Същото – казва, но е почти шепот.
Потапя се във водата и изчезва. Няколко секунди по-късно го чувам как изплува, за да поеме въздух. Завъртам се и този път той е по-близо до мен. Краката ни определено се допират, ала никой от двама ни не се отдръпва.
Не съм сигурна дали някога изобщо съм изпитвала подобно нещо – като че ли кръвта кипи във вените ми. Досега при общуването си с момчета винаги съм искала да има по-голямо разстояние между момчето и мен. Никога не ми се е случвало да искам да няма разстояние между мен и друг човек.
– Задай ми някои въпроси – изрича Самсон. – Навярно няма да отговоря на повечето от тях, но ми се ще да разбера какво искаш да узнаеш за мен.
– Вероятно повече, отколкото ще ми кажеш.
– Пробвай.
– Единствено дете ли си?
Той кимва.
– На колко си години?
– На двайсет.
– Къде си отраснал?
Той поклаща глава, отказвайки да отговори на този въпрос.
– Въпросът дори не беше смущаващ.
– Ако знаеше отговора, щеше да осъзнаеш, че беше.
Прав е. Това ще е истинско предизвикателство. Но не мисля, че той осъзнава колко нахъсана мога да бъда. Спечелих пълна стипендия в университета в Пенсилвания благодарение на волята ми да победя.
– Сара каза, че ще постъпиш във Военновъздушната академия. Вярно ли е?
– Да.
– Защо?
– Семейна традиция.
– Аха – кимам аз. – Късче информация. Значи, баща ти е бил във Военновъздушните сили?
– Да. И дядо ми.
– Как така семейството ти е богато? В армията не плащат толкова добре.
– Някои хора постъпват в армията заради уважението. Не заради заплащането.
– Искаш ли да постъпиш във Военновъздушните сили, или го правиш, защото това се очаква от теб?
– Искам да постъпя.
– Това е добре.
Не знам дали е заради него, или заради течението, но сега той е още по-близо. Единият ми крак е между коленете му и бедрото ми от време на време докосва неговото. Може би го правя нарочно, което ме изумява. Вероятно и него също.
– Кое е любимото ти животно?
– Китът.
– Любима храна?
– Морски дарове.
– Любимо занимание?
– Плуването.
Смея се.
– Това са типични тъпи плажни въпроси. Така няма да стигна доникъде.
– Задавай по-добри въпроси – съветва ме Самсон.
Още едно предизвикателство. Взираме се настойчиво един в друг, докато измисля въпроса, чийто отговор наистина искам да чуя.
– Сара каза, че нямаш сериозни връзки, че само се срещаш с момичета, които са тук за ваканцията. Защо?
Той не отговаря. Предполагам, че е още един от въпросите, на които не желае да отговаря.
– Добре, прекалено лично. Ще измисля по-лесен въпрос.
– Не, ще ти отговоря – изненадва ме той. – Просто се опитвам да реша как.
Потапя се във водата до брадичката. Аз правя същото. Като
че ли всичко, върху което можем да се съсредоточим в този момент, са очите на другия. Макар че неговите не са особено издайнически.
– Не се доверявам лесно.
Не очаквах този отговор. Очаквах да каже, че обича да бъде сам или нещо също толкова шаблонно.
– Защо? Не искаш да ти разбият сърцето?
Самсон стисва устни, докато обмисля въпроса.
– Да – казва равнодушно накрая. – Вече го разбиха. Казваше се Дария.
Когато изрича името ѝ на глас, неочаквано ме пробожда лека ревност. Искам да попитам какво се е случило, но всъщност не желая да чуя отговора.
– Какво е усещането? – питам го.
– Да ти разбият сърцето?
Кимам.
Той избутва едно плуващо водорасло между нас.
– Никога ли не си била влюбена?
– Не – отвръщам през смях. – Дори не съм харесвала някого. Никога не съм обичала никого, нито съм била обичана от някого.