– Какво се е случило? – крещи Сара подире ни.
– Медуза! – провиква се Самсон през рамо.
Когато стигаме до душа, едва успяваме да се поберем двамата в кабината. Той ме пуска на земята, а аз се завъртам и притискам ръце към стената на кабината.
– Най-горе на бедрото ми.
Когато започва да пръска оцет върху крака ми, имам чувството, че тънки остриета се забиват в бедрото ми. Затварям очи и притискам чело към дървената стена на кабината. Простенвам в агония.
– О, боже!
– Бея – изрича Самсон с напрегнат и плътен глас. – Моля те, не вдигай толкова шум.
Но болката е прекалено силна, за да анализирам този коментар. Усещам само как болката става все по-изгаряща, когато още една доза оцет залива кожата ми.
– Самсон, боли! Моля те, спри!
– Потърпи още малко. – Той продължава да пръска крака ми до долу, за да е сигурен, че ще обхване цялото ужилено място. – След секунда ще ти стане по-добре.
Той е лъжец, искам да умра.
– Не, продължава да боли. Моля те, спри!
– Почти свърших.
След тези думи гой спира внезапно, но не по свое желание. Изведнъж Самсон изчезва като по магия. Завъртам се и подавам глава от кабината точно навреме, за да видя как баща ми забива юмрука си в лицето на Самсон.
Самсон се олюлява назад и пада върху бетонната основа на кабината.
– Тя ти каза да спреш, кучи сине! – изкрещява баща ми.
Самсон с мъка се изправя на крака и се отдръпва от баща ми. Вдига ръце пред гърдите, за да се защити, но баща ми отново го връхлетява. Сграбчвам ръката му, но това не успява да отслаби втория му удар.
– Татко, престани!
Появява се Сара и аз умоляващо я поглеждам за помощ. Тя притичва и се опитва да хване другата ръка на баща ми. Но той вече е докопал гърлото на Самсон.
– Той ми помагаше! – крещя аз. – Пусни го!
Това заставя баща ми да охлаби хватката си около гърлото на Самсон, но не го пуска. От носа на Самсон руква кръв. Сигурна съм, че може да се защити, ала той не го прави. Само клати глава и се взира в баща ми с широко отворени очи.
– Аз не... Ужили я медуза. Аз ѝ помагах.
Баща ми поглежда през рамо към мен. Когато погледите ни се кръстосват, аз енергично кимам.
– Той ти казва истината. Пръскаше оцет върху крака ми.
– Но аз те чух да казваш... – Баща ми затваря очи, когато осъзнава недоразумението. Въздъхва дълбоко. – Мамка му.
Пуска Самсон.
Сега кръвта се стича надолу по шията на Самсон.
Баща ми слага ръце на хълбоците си. Няколко секунди се опитва да успокои дишането си. После махва на Самсон да го последва.
– Влез вътре – промърморва. – Мисля, че ти счупих носа.
12
Самсон се обляга на плота в банята за гости и притиска кърпа към носа си, за да спре кървенето. Аз седя върху горещ компрес в празната вана. Вратата на банята е леко открехната и въпреки че Алана и баща ми са в другия край на коридора, ние можем да чуваме всяка тяхна дума.
– Той ще ни съди – казва баща ми.
Самсон тихо се засмива.
– Няма да го съдя – шепне.
– Той няма да ни съди – възразява Алана.
– Не можеш да си сигурна. Ние почти не го познаваме, а аз му счупих носа – настоява баща ми.
Самсон ме поглежда.
– Не е счупен. Не боли толкова силно.
Смея се.
– Нищо не разбирам – чувам Алана да казва. – Защо си го ударил?
– Те бяха в кабината на външния душ. Помислих, че той...
– Чуваме те! – провиквам се аз.
Не искам той да довърши това изречение. Всичко и без това вече е твърде засрамващо.
Баща ми влиза в банята, отваря вратата докрай.
– Вземаш ли противозачатъчни?
О, господи.
Алана се опитва да го избута навън от банята.
– Не пред момчето, Брайън.
Самсон отдръпва кърпата от лицето си и присвива очи към мен.
– Момчето? – шепне.
Поне е запазил чувството си за хумор в цялата тази неразбория.
– Може би трябва да си вървиш – предлагам. – Това става прекалено смущаващо.
Самсон кимва, но баща ми пак застава на прага.
– Не казвам, че не ви е позволено да правите секс. Вие сте почти зрели хора. Просто искам да вземате предпазни мерки.
– Аз съм зряла. Няма никакво почти – уточнявам.
Самсон стои близо до баща ми, който препречва цялата врата, докато ми говори. Не забелязва, че Самсон се опитва да се промуши покрай него.
– Това е единственият изход оттук – казва Самсон на баща ми, сочейки над рамото му. – Моля те, пусни ме.
Татко осъзнава, че прегражда пътя, и бързо отстъпва няколко крачки настрани.
– Съжалявам за носа ти.
Самсон кимва и си тръгва. Иска ми се и аз да мога да изчезна с него, но имам чувството, че пипалата на медузата все още са впити в крака ми, и ме боли при всяко движение.