Баща ми насочва цялото си внимание към мен.
– Алана може да те заведе на лекар, за да ти изпишат противозачатъчни, ако вече не вземаш.
– Ние не сме... Самсон и аз не сме... няма значение. – Излизам от ваната и се изправям. – Разговорът е много напрегнат, а аз имам чувството, че бедрото ми се стопява. – Моля ви, може ли да продължим по-късно?
Двамата кимват, но баща ми тръгва след мен.
– Попитай Сара. Ние откровено разговаряме на тази тема, ако искаш някога да споделиш.
– Вече го знам. Благодаря – смотолевим и се запътвам нагоре по стълбите към моята стая.
Леле. Значи, това означава да имаш съпричастни родители? Не съм сигурна, че ми харесва.
Отивам право до прозореца на спалнята и наблюдавам как Самсон влиза в къщата си. Запалва лампата в кухнята, после се накланя над плота, прегъва се още повече и опира чело върху гранита. Стиска тила си с ръце.
Не знам какво означава това. Дали е признак на съжаление? Или той просто е ошашавен, защото два пъти е бил ударен, а е отказал да отвърне? Реакцията му в момента ме изпълва с толкова много въпроси. Въпроси, на които знам, че той навярно няма да отговори. Той е като трезор и аз наистина бих искала да имам ключа.
Или някакви експлозиви.
Ще ми се да измисля извинение, за да отида в дома му, да го видя отблизо и да разбера какво точно го притеснява толкова много. Трябва да знам дали е така, защото той почти ме целуна.
Дали ще опита отново, ако му дам възможност?
Искам да му дам възможност. Искам тази целувка почти толкова силно, колкото не я желая.
Неговата карта памет все още е у мен. Бих могла да му я занеса. Обаче все още не съм прегледала снимките. Наистина искам да ги видя, преди да му върна картата.
Сара има компютър в спалнята си, затова изравям картата памет от раницата си и отивам при компютъра на Сара.
Чакам няколко минути да се заредят всички снимки. Има много. Първите са природни снимки. Всичко, което той ми каза, че снима. Безброй изгреви и залези. Снимки на плажа. Но невинаги снимките са на нещо приятно. Ала са някак си успокояващо тъжни. Повечето са заснети с увеличение, фокусирани върху случайно подбран обект, като късче боклук, плаващо във водата, или водорасло, изхвърлено на пясъка.
Интересно е. Като че ли той се фокусира върху най-тъжните гледки, попаднали пред обектива му, но като цяло снимката при все това е красива.
Започват да се зареждат снимките, които е направил на мен. Те са повече, отколкото си мислех; очевидно Самсон е започнал да ме снима още преди да отида в предната част на ферибота.
Всяка снимка е фокусирана върху мен. Нищо друго. Съдейки по останалите снимки, които е направил, предполагам, това означава, че той е решил, че съм най-тъжното нещо, попаднало пред обектива на фотоапарата му.
Има една конкретна снимка, която ме смайва. Тя е увеличена и е фокусирана върху малко разпрано място на гърба на лятната ми рокля, за което дори не подозирах. Въпреки че показва нещо толкова тъжно като роклята ми, снимката е удивителна. Лицето ми не е на фокус и ако беше снимка на някой друг, а не на мен, бих казала, че е красиво произведение на изкуството.
Вместо това съм смутена, че той ми е обърнал толкова голямо внимание дори преди да го забележа.
Преглеждам всяка снимка, която ми е направил, и не откривам нито една как ям филията хляб. Чудя се защо не го е заснел.
Това говори много за него. Съжалявам за тогавашната си реакция, когато той се опита да ми предложи пари през онзи ден на ферибота. Самсон може би действително е свестен човек и снимките го доказват.
Изтривам ги от компютъра и макар че кракът все още ме боли и ми се иска да се свия в леглото и да заспя, слизам долу и прекосявам двора. Самсон винаги използва задната врата, затова се запътвам натам. Изкачвам се по стъпалата и чукам.
Изчаквам малко, но не чувам стъпките му, а и от мястото си не мога да видя кухнята. Чувам нещо зад гърба си. Като се обръщам, виждам Пий Джей да седи на най-горното стъпало и да ме наблюдава. Леко се усмихвам. Харесва ми, че кучето все още е наоколо.
Накрая Самсон отваря вратата. Преоблякъл се е през интервала от време, докато съм го наблюдавала през прозореца на спалнята си и почукването ми на вратата му. Той е с една от тениските на Маркос с надпис „Хиспаник“. Изглежда, носи само такива фланелки, когато не е гол до кръста. Харесва ми. че подкрепя идеята на Маркос. Приятелството им е достойно за възхищение.
Самсон е бос и аз, кой знае защо, се втренчвам в краката му. После вдигам поглед към лицето му.