След като затваря вратата, аз се извръщам и се втренчвам в кушетката. Взирам се толкова дълго, че накрая погледът ми се замъглява. Странно е как целият ти живот може да се промени в часовете между събуждането и лягането за сън.
Колкото и да не ми се ще да го призная, Бъз е прав. Не мога да остана тук. Никога не съм възнамерявала, но мислех, че разполагам поне с лятото, за да се подготвя за заминаването си.
Скъсвах си задника от работа, за да се измъкна от този град, и веднага щом настъпи август, ще бъда в автобуса за Пенсилвания.
Спечелих волейболна стипендия в Държавния университет на Пенсилвания. През август завинаги ще се разделя с този живот, и то не заради нещо, което майка ми е направила за мен, или защото баща ми ме е измъкнал оттук. Всичко съм го постигнала аз.
Аз искам тази победа.
Аз искам да бъда причината, поради която ще се превърна в това, към което се стремя.
Не желая Джанин да има заслуга за всичките хубави неща, които може да ми се случат в бъдеще. Никога не съм ѝ казвала за волейболната стипендия, която получих. На никого не съм казала. Накарах треньора си да се закълне, че ще го запази в тайна и няма да позволи да се напише за това в училищния вестник, нито да се публикува снимка в годишника на випуска.
Никога не съм казала и на баща си за стипендията. Дори не съм сигурна, че той знае, че играя волейбол. Моят треньор се погрижи да се снабдя с всичко, от което се нуждая, като пособия, оборудване и екип. Бях толкова добра, че той не позволи на финансовото ми положение да ми попречи да бъда част от отбора.
Не се наложи да моля родителите си за нито едно-едничко нещо, свързано с волейбола.
Чувствам се странно да ги наричам родители. Те са ми дали живот, но това е единственото, което някога съм получила от тях.
Аз съм резултат от случаен секс за една нощ. Баща ми живеел във Вашингтон и бил по работа в Кентъки, когато срещнал Джанин. Била съм на три месеца, когато разбрал, че Джанин е забременяла от него. Открил, че е станал баща, когато тя му изпратила документите за детска издръжка.
Той идваше да ме вижда веднъж годишно, докато навърших четири години; после започна да ми изпраща билет за самолет, за да го посещавам във Вашингтон.
Той не знае нищо за живота ми в Кентъки. Не знае нищо за зависимостите на майка ми. Не знае нищо за мен, с изключение на това, което аз съм му казала, а то е много оскъдно.
Аз съм изключително потайна за всеки аспект от живота си. Тайните са единствената ми ценност.
Не съм казала на баща си за стипендията поради същата причина, заради която никога не казах и на майка си. Не желая той да се гордее, че има дъщеря, която е постигнала нещо. Той не заслужава да се гордее с дете, за което е положил толкова малко усилия. Мисли си, че месечният чек и редките краткотрайни телефонни обаждания в работата ми са достатъчни, за да прикрият факта, че той почти не ме познава.
Той е баща за две седмици в годината.
Тъй като ни разделя голямо разстояние, за него е удобно да извинява отсъствието си в живота ми. Аз му гостувах по четиринайсет дни всяко лято, откакто навърших четири, но през последните три години изобщо не съм го виждала.
След като навърших шестнайсет и се присъединих към училищния отбор, волейболът стана още по-голяма част от ежедневието ми, затова престанах да се качвам на самолета, за да се видя с него. От три години измислям всевъзможни извинения, задето не мога да му гостувам.
Той се преструва на разочарован и разстроен.
Аз се преструвам на съжаляваща и заета.
Съжалявам, Брайън, но месечният чек за издръжка те прави отговорен човек; не те прави баща.
На вратата внезапно се заудря толкова силно, че се сепвам и извиквам. Извръщам се и през прозореца на всекидневната виждам хазаина. Обикновено нямаше да отворя на Гари Шелби, но в момента не съм в положение да го пренебрегна. Той знае, че съм будна. Наложи се да използвам телефона му, за да се обадя в полицията. Освен това трябва да реша какво да правя с тази кушетка. Повече не я искам в караваната.
Когато отварям вратата, Гари ми подава един плик и се мушва покрай мен, за да се спаси от дъжда.
– Какво е това? – питам.
– Предупреждение за изгонване.
Ако беше някой друг, а не Гари Шелби, щях да съм изненадана.
– Тя буквално току-що умря. Не можа ли да изчакаш поне една седмица?
– Тя закъснява три месеца с наема, а аз не давам под наем на тийнейджъри. Или ми трябва нов договор за наем с някой, навършил двайсет и една, или ти трябва да се изнесеш.