Същите неща, които Дакота ме накара да почувствам точно преди да ме захвърли и да съсипе следващите няколко години от живота ми само с един-единствен жест.
Господи, ами ако Самсон се отдръпне и ме погледне така, както Дакота ме погледна през онази първа нощ в неговия пикап?
От тази мисъл ми се повдига.
Нуждая се от въздух. Чист въздух. Не от въздуха от неговите дробове или от въздуха в тази стерилна къща.
Рязко прекъсвам целувката, без предупреждение. Избутвам Самсон и се плъзвам от острова, оставяйки го смутен. Избягвам очите му, докато се насочвам право към вратата. Излизам навън, сграбчвам перилото на верандата и жадно вдишвам свежия въздух.
Преживяла съм достатъчно в моя живот и не желая някой мъж да промени това, което най-много харесвам у себе си. Винаги съм се гордяла с решителността си да остана непробиваема, но той някак си успя да се промъкне в мен, сякаш бях цялата на дупки. Дакота никога не бе успял да проникне толкова дълбоко в мен.
Чувам Самсон да излиза навън. Не се извръщам към него. Просто още веднъж поемам дълбоко въздух и затварям очи. Но продължавам да усещам присъствието му. Тихо, печално, сексапилно, потайно – очевидно всичките ми любими съставки в едно момче. Тогава защо прекъснах целувката?
Мисля, че навярно Дакота ме е увредил.
Когато отварям очи, гърбът на Самсон е облегнат на перилото. Взира се в краката си.
Очите ни се срещат и аз сякаш виждам в неговите отражението на собствените си страхове. Не откъсваме погледите си един от друг. Никога не съм се взирала толкова дълго в някого, без да говоря, както сега в него. Ние много се гледаме и малко разговаряме, но и двамата си казваме достатъчно. Или недостатъчно. Дори не съм сигурна какво да мисля за това, което се заражда помежду ни. В някои моменти ми се струва нещо огромно и важно, а в други – нещо съвсем маловажно.
– Наистина избрах лош момент да те целуна – казва той. – Прости ми.
Мисля, че мнозина биха се съгласили с него, че да целунеш едно момиче веднага след като – или защото – тя ти казва, че майка ѝ е умряла, може би е зле избран момент.
Може би аз съм сбъркана, но мислех, че моментът бе идеално избран. Докато изведнъж вече не беше.
– Не заради това излязох навън.
– Тогава заради какво?
Тихо въздъхвам, докато обмислям какво да му отговоря. Не знам как да му обясня страха, вкоренен дълбоко в душата ми, че той не е по-добър от Дакота. Не искам да намесвам Кейдънс или факта, че той се сваля с момичета, които са тук само за уикенда. Той нищо не ми дължи. Аз съм тази, която цъфна на прага му, защото искаше това да се случи.
Поклащам глава.
– Не искам да отговоря на това.
Самсон се завърта и сега и двамата се облягаме на перилото. Той чопли нащърбената боя, докато не я отлющва, разкривайки сантиметър от дървото. Захвърля отлющеното парченце боя през перилото и ние го гледаме как полита към земята.
– Майка ми умря, когато бях на пет – заговорва. – Бяхме преплували около осемстотин метра, когато тя попадна в мъртво течение. Когато я извадиха от водата, вече беше прекалено късно.
Поглежда ме навярно за да прецени реакцията ми. Но той не е единственият, който умее добре да прикрива емоциите си.
Имам чувството, че не е споделял това с много хора. Тайна за тайна. Може би така ще бъде между нас. Може би така ще обеля слоевете на Самсон – като първо обелвам моите собствени.
– Мъчно ми е за теб – прошепвам.
Продължавам да стискам с ръце перилото, но леко се накланям към него. Притискам устни към рамото му. Целувам го там, точно както той направи с мен във водата.
Когато се отдръпвам, той вдига ръка към лицето ми. Палецът му бръсва скулата ми, но когато той свежда глава и отново се опитва да ме целуне, аз тутакси се отдръпвам от него.
Потръпвам, защото съм объркана от собствената си нерешителност.
Той се оттласква от перилото, прокарва ръка през косата си, а после очаквателно ме поглежда. Знам, че му подавам разнородни сигнали, но това е отражение на ставащото в душата ми. Едновременно съм възбудена и смутена, сякаш настоящите ми чувства и миналите ми преживявания са изсипани в един блендер и се въртят на високи обороти.
– Съжалявам – промълвявам, ядосана на себе си. – Не съм имала най-хубавите преживявания с момчетата, затова се чувствам...
– Нерешителна? – подсказва той.
Кимвам.
– Да. И объркана.
Самсон започва да чопли същото място на дървото.
– Какво е било преживяването ти с момчетата?
Засмивам се невесело.
– Момчета е силно казано. Имаше само едно.